Сага за Австралия

Бяха пренесли Рос на горния етаж, в просторната стая, която той използваше за кабинет, понеже неканените посетители трудно можеха да проникнат в нея и да нарушат уединението му. Ричард последва госпожа Морган — притеснена до смърт и както никога кротка като агънце — и когато влезе в стаята, остана изумен. Лицето на майора бе по-пепеляво и от очите му, хлътнали в черните очни орбити, той лежеше вдървено, изопнал ръце покрай хълбоците си и обърнал длани така, сякаш очаква нещо.

— Ето ме, драги ми господине.

— Морган! Добре. Застани така, че да те виждам. А ти, госпожо Морган, си свободна. Скоро ще дойде и лекарят, господин Калъм — рече Рос, без да трепва.

Не щеш ли, тялото му беше пронизано от страшен гърч, устните му се вдигнаха и устата му зейна като черна паст — колкото и да се опитваше да не стене, от гърлото му се изтръгна хлип, за който Ричард знаеше, че при друг би бил оглушителен писък. Мъчеше се човекът като грешен дявол, вкопчил с все сила ръце в завивката: ето какво, значи, са очаквали дланите му — да се хванат за нещо. Ричард зачака търпеливо, съзнаваше, че плувналият в пот Рос не иска нито състрадание, нито помощ. Накрая болката го поотпусна.

— Поне засега ми олекна — рече тогава майорът. — Калъм твърди, че било камък в бъбреците. Уентуърт е съгласен с него. Консидън и Джеймисън са на друго мнение.

— Лично аз, драги ми господине, бих повярвал на Калъм и Уентуърт.

— Така си е, и аз предпочитам да слушам тях. Джеймисън не го бива да скопи и котарак, а на Консидън му дай да вади зъби.

— Не си хабете силите, господине. С какво мога да помогна?

— Знай, че може и да не прескоча трапа. Калъм ми дава нещо, което да поразшири тръбичката между бъбрека и пикочния мехур, надява се да изхвърля камъка. Само това щяло да ме спаси.

— Ще се моля за вас, драги ми господине — каза най-чистосърдечно Ричард.

— Това сигурно ще ми помогне повече, отколкото церовете на Калъм.

По тялото му мина втори гърч, той го изтърпя безропотно.

— Ако умра, преди да е пристигнал кораб — продължи майорът, щом му поолекна, — на острова ще стане страшно. Капитан Хил си е тъпанар, а Ралф Кларк се държи общо взето като сина ми. Фади и той си е неоправен като малко дете. Между пехотинците и войниците от Корпуса на Нов Южен Уелс ще избухне война, всички непрокопсаници сред каторжниците, като се почне от Франсис и се стигне до Пек, ще вземат страната на Хил. Ще настане касапница, затова съм решил да правя, да струвам, но да изхвърля тоя проклет камък. Пък да става каквото ще.

— Ще го изхвърлите, господине, сигурен съм. Не съществува камък, който да ви прекърши — рече усмихнат Ричард. — Мога ли да помогна с нещо друго?

— Да. Вече се видях с господин Донован и с още неколцина и им позволих да извадят кремъклийките. Ти също ще получиш, Морган. Поне мускетите на пехотинците са в изправност — благодарение на теб. В Корпуса на Нов Южен Уелс не смазват оръжието и не се грижат за него, не съм споменавал на Хил за способностите ти — то оставаше да му правя тая услуга! Дръж връзка с Донован — и нямай вяра на Андрю Хюм, който застана на страната на Хил и участва в зулумите и далаверите му. Хюм е мошеник, Морган, разбира от тъкането на ленено платно не повече от мен, но продължава да стои във Филипсбърг и да крои заговори: въобразил си е, моля ти се, че те двамата с Хил владеят половината остров.

— Не мислете за друго, освен за камъка и как да го изхвърлите, драги ми господине. Няма да допуснем Хил и Корпуса да надделеят и да си разиграват коня.

— Ето, пак се почва! Върви, Морган, и си отваряй очите на четири.

Развълнуван, Ричард застана отпред на стълбищната площадка и се опита да си представи остров Норфолк без майор Рос. Й бездруго духовете бяха разбунени заради редника пехотинец Хенри Райт. Бяха го хванали да изнасилва Елизабет Грегъри, десетгодишно момиченце от Куинсбъро. За капак това бе второто такова престъпление на Райт — преди две години в Порт Джаксън го бяха осъдили на смърт за изнасилването на десетгодишно момиче, но негово превъзходителство губернаторът го беше помилвал, при условие че той прекара остатъка от живота си на остров Норфолк. Така беше прехвърлил горещия картоф на майор Рос, той да се разправя. С Райт бяха пристигнали жена му и дъщеричката му, която току–що беше проходила, но след случката с Елизабет Грегъри жената беше подала прошение още със следващия кораб да се върне с момиченцето си в Порт Джаксън. Рос й беше разрешил. Беше осъдил Райт на трикратен линч: първо в селището Сидни, после в Куинсбъро и накрая в Порт Джаксън. Линчът в Сидни бе насрочен за деня, когато майор Рос легна болен. Гол до кръста, Райт трябваше да притича между двете редици кръвожадно настроени хора — и свободни граждани, и каторжници, въоръжени кой с мотика, кой със секира, сопа или камшик.