Сага за Австралия

— Да, има още, признавам. — Сияеше целият — прекрасен мъж малко над трийсетте, пред когото се бе ширнал цял един нов свят. — Назначен съм в Кралската флота с временен чин юнкер, но веднага щом капитан трети ранг Кинг получи разрешение от негово превъзходителство губернатора, ще бъда произведен в чин лейтенант. Тогава вече сигурно ще ме зачислят на кораб в пристанището на Портсмут. Но засега оставам тук, не се паникьосвай. А щом ми намерят истинско място като за лейтенант, вече ще се наложи да се разделим. Ала това предстои в далечното бъдеще. Междувременно съм лоцман, не след дълго ще бъдеш длъжен да се обръщаш към мен с лейтенант Донован. В свободното време ми възложиха да ръководя дърварите, изсичащи боровете по баира Джордж, така че — сбогом, отвратителна каменна кариеро!

— Това трябва да се полее — оповести Ричард, след което стана и бръкна зад книгите върху лавицата. Извади от там бутилка. — Ром мое производство — отбран букет „Морган“. Майор Рос ми отля доста, но още не съм го опитал. Хайде да видим бива ли го местния ром, след като е отлежал в буре заедно с малко от бристълския еликсир — колкото за вкус.

— За твое здраве, Ричард! — Стивън вдигна чашата и отпи с очакването да трепне и да се свъси. Но върху лицето му се изписа изненада и той отпи още една — вече юнашка, глътка. — Браво на теб, Ричард! — Вдигна чашата и по посока на Кити. — А сега да пием за Кити и за детето, държа да му бъда кръстник, така да знаете! Дано е момиче — ще я кръстим Кейт.

— Защо пък Кейт? — учуди се Кити.

— Защото в тоя край на света е за предпочитане да бъде опърничава, а не някоя свита душица — ухили се Стивън. — Недей да пребледняваш, мила ми майчице. Все ще се намери мъж, който да я укроти.

— Ами ако е момче? — попита милата майчица.

Отговори й Ричард:

— Първият ми син ще се казва Уилям Хенри и всички ще му викат само така — Уилям Хенри.

— Уилям Хенри ли? Хубаво име — одобри доволна Кити.

Стивън се надвеси над чашата и въздъхна нечуто. Значи Кити не знаеше. Щеше ли изобщо да узнае някога? „Кажи й, Ричард! Изплачи си душата пред жена си като пред равна, умолявам те!“

— И аз имам новини, лейтенанте… и дано някой ден станеш адмирал — оповести Ричард и вдигна чашата към Стивън. — Томи Краудър е получил от господин Кинг заповед да направи регистър на земята и на собствениците, на участъци. Мен ще ме впише като Ричард Морган, свободен гражданин, собственик на четирийсет и осем декара, закупени с лични средства, а не дарени от Короната. Ще ми дадат безплатно още четирийсет декара в Куинсбъро, в изсечения пояс. Ще ги получа някъде следващия юни като безвъзмездно дарение от Короната. И така, при Моргановия поток ще отглеждам пшеница, а в Куинсбъро — царевица, с която да си изхранвам свинете. — Той вдигна повторно чашата. — Пия отново за теб, лейтенант Донован, и съм ти признателен за всички добрини, които си ми правил през годините. Дано някой прекрасен ден командваш сто топа в голяма морска битка срещу французите, а после да те произведат адмирал. Обърни се, Кити, и не гледай.

Пъхна двайсетте златни монети в дланта на Стивън, той вдигна вежди, сетне ги пусна в джобовете на платненото си сетре. Когато казаха на Кити, че вече може да гледа, тя ги видя, че се смеят, но така и не разбра защо.

Началото на 1792 година се случи сухо, макар че по Коледа се беше излял обичайният пороен дъжд — слава богу, след като бяха прибрали реколтата. Кити наедряваше от ден на ден все повече, но не бе от жените, които изглеждат така, сякаш всеки момент ще се пръснат.

— Наистина, Ричард, по-добре ти да беше износвал клетото дете! — рече му веднъж тя отчаяна. — Стига си се притеснявал толкова, де!

— Все пак според мен трябва да слезеш в Артъровия дол и да останеш при Оливия Лукас — каза Ричард притеснен. — Моргановият поток е доста откъснат.

— Няма да ходя при никаква Оливия Лукас.

— Ами ако детето се роди преждевременно?

— Ричард, обсъдих всичко надълго и нашироко с Оливия — наясно съм с нещата. Повярвай ми, ще разполагам с предостатъчно време, за да предупредя Джоуи и да го пратя да каже на теб и на Оливия. Това ми е първото дете. Те не идват толкова бързо на бял свят — отсече Кити.

— Сигурна ли си?

— Повече от сигурна — увери го тя с гласа на издъхваща мъченица, сетне отиде напето при стола, седна без всякакви затруднения и погледна изпод вежди Ричард. — Искам да те питам някои неща и държа да ми отговориш — каза Кити.

Излъчваше властност — Ричард бе толкова запленен, че не можеше да откъсне очи от нея.

— Питай, де — подкани и седна така, че тя да му вижда добре лицето. — Хайде, слушам те!

— Не след дълго ще ти родя дете, пък съм кажи-речи в неведение за живота ти. А малкото, което знам, съм го чула от Лизи Лок. Мисля, че имам право да знам повече от нея. Разкажи ми за дъщеря си, която е щяла да бъде на моите години.

— Казваше се Мери, погребана е до майка си в гробищата на черквата „Свети Яков“ в Бристъл. Почина тригодишна от едра шарка. Една от причините да предпочитам децата ми да израснат тук. Най-страшното, от което трябва да се плашим, е дизентерията.