Сага за Австралия

— Какво съм виновен аз, Ричард! — изпелтечи писарят. — Не съм ти съдник, аз съм си нищо и никакъв писарушка към управата на остров Норфолк. Капитан Кинг — допълни той — държи всичко да е тип-топ, като в Бристъл. Като бристълчанин би трябвало да си доволен. — Дърдореше като курдисан, вече не можеше да се спре. — Длъжен съм да впиша новороденото в регистъра, длъжен съм и да те помоля да удостовериш, че съм го сторил. Момиченцето се казва Кларк.

— Не е честно! — сподели по-късно Ричард със Стивън и добави, стиснал пестници: — Оня палячо в управата вписа, моля ти се, дъщеря ми в тъпия си регистър като Катерин Кларк. И за капак ме накара да гледам как го прави.

Стивън видя как мускулите под кожата на приятеля му са се опънали до скъсване и неволно потрепери.

— За бога, Ричард, овладей се. Какво са ти виновни Краудър и Кинг! Вярно, не е честно, но не можеш да направиш нищо. Кити не ти е законна съпруга. Не може да ти бъде. Има да излежава още няколко години от присъдата, което ще рече, че държавата е в правото си да върши с нея каквото сметне за необходимо. И официално Кейт се казва Кларк.

— Е, и аз мога да сторя нещо — изсъска през зъби Ричард. — Ще убия Лизи Лок.

— На друг ги разправяй тия, не си способен на такова нещо!

— Докато Лизи е жива, дъщеря ми се води незаконородена. Същото ще бъде и с другите деца, които Кити ще ми роди.

— Защо не погледнеш нещата по-иначе! — взе да го предумва Стивън. — Лизи се е уредила добре при Том Скъли, двамата си живеят чудесно, но Скъли бързо разбра, че не му е отръки да обработва ниви, и от зърно се прехвърли на домашни птици. Рано или късно ще разпродаде всичко на острова и ще се махне оттук. Пехотинците, заселили се на Норфолк, шушукат, че искал да посети Кате и Бенгалия, преди да е остарял. Нима смяташ, че ще отплава към Изтока без своята Лизи Лок?

Ричард затвори очи и се сгърби унило.

— Добре де, ще погледна нещата от тази страна. Накъде биеш? Че ако Лизи наистина замине за Изтока, мога да поизчакам и да заявя, че не съм женен ли?

— Ами да! Ако ножът опре до кокала, ще бутна нещичко на някой измамник в Лондон да напише уж от името на търговец в Уомпоа трогателно писмо, с което да извести достопочтените шерифи в Глостър, че госпожа Елизабет Морган, по баща Лок, се е споминала в Макао и дали в Глостър знаят нещо за нейните роднини? Това ще докаже, че Лизи е мъртва, и тогава вече можеш да се ожениш за Кити.

— Непоправим си, Стивън.

Но замисълът не беше никак лош — Ричард отвори очи и успя криво-ляво да се усмихне.

— Какво означава това мило утешително слово, в което спомена и Лондон? Да не би в скоро време да ни изоставиш?

— Още не знам нищо със сигурност, ако не броим, че ме повишиха в лейтенант, но и това ще стане.

— Ужасно ще ми липсваш.

— И ти на мен.

Стивън прегърна Ричард през раменете и го поведе с бавна стъпка към къщи. Беше се поуспокоил. Поне външно. Да опустее дано тоя дърт сухар — преподобният Джонсън!

— Той се коси много повече от мен — сподели Кити, след като Стивън й разказа какво се е случило. Ричард бе отишъл на вира, който бе направил за къпане, за да се изчисти от стърготините и да отмие гадното чувство от срещата с Томас Рестъл Краудър. — Мъчно ми е, че Кейт не носи името Морган, но нима това я прави по-малко дъщеря на Морган? Пък и какво е бракът? На хартия поне половината от нас, каторжничките, не сме омъжени, ала от това не ставаме по-малко съпруги. Чудо голямо, все ще го преживеем, наистина, Стиви.

— Ричард е много набожен, Кити, затова му е изключително трудно да преглътне, че в очите на англиканската църква децата му са незаконородени.

— Щом Лизи умре, а тя вече си е на възраст, няма да бъдат незаконородени — рече ведро Кити.

Как да й обясни човек, че и да се венчаят след време с Ричард, това не ще заличи позорното петно? Стивън реши, че не си струва и да опитва. Вместо това гушна Кейт.

— Здравей, прасковке! Здравей, малкото ми ангелче!

— Кейт не е никакво ангелче — правилно я нарече опърничава. Да знаеш само колко е вироглава — науми ли си нещо, на две не става. Божичко, Стивън, на някакви си шест месеца е, а ни разиграва като маймуни, командари ни с желязна ръкавица.

— А, не — възрази Стивън, вторачил усмихнати очи в сериозното личице на момиченцето, после го целуна и по двете бузки. — Не й трябва желязна ръкавица, за да води за носа Ричард. Предостатъчно й е и перце. Нали, Кейт? Къде ли се запиля твоят Петручио? В какъв ли вид ще ни се яви? — възкликна той и върна детето на Кити.

— Петручио ли?

— Героят на Шекспир, укротил опърничавата Кейт. Не ми обръщай внимание, казах го напосоки.

Настана мълчание. С примряло сърце Стивън се любуваше на тази мадона от остров Норфолк в долнопробна басмена рокля. Където й да я бе запратил животът, Кити пак щеше да бъде най-добра тъкмо в това — да отглежда деца. С всеки друг това яко невръстно момиченце щеше да палува и да създава големи главоболия, но виж, с Кити наистина си беше прасковка, ангелче. Яките котки раждат яки котенца. А Кити беше точно това — котка, създадена да ражда.