Сага за Австралия

— Много си умна и оправна, жено. Направила си го така, сякаш ти е за двайсети път.

— Нямам теглилка, не мога да я премеря, но според мен си е добре, както и на дължина. Прилича на Морганови, не на Кларкови.

Ричард се взря в личицето на Кейт, за да провери, но не видя никаква прилика.

— Единственото, което виждам, жено, е, че е чудно хубава. — Сетне се взря и в Кити. Изглеждаше изтощена, ала сияеше, сякаш не се е излагала на никакви опасности. — Добре ли си? Ама честно?

— Добре съм, честно! Само съм малко уморена. Излезе толкова лесно, че дори не ме боли. Оливия ме посъветва да съм клекнела. Това било естественото положение. — Кити отново пое Кейт и я погледна. — Ричард! — възкликна укорно. — Одрала ти е кожата! Толкова ли не виждаш?

— Наистина ли искаш да я кръстим Катерин — като теб?

— Да. Две Катерини — една Кити и една Кейт. А следващото момиченце ще кръстим Мери.

Сега вече Ричард не се сдържа — даде воля на сълзите си, докато Кити не остави новороденото и не го притисна до себе си.

— Обичам те, Кити. Обичам те повече от живота си.

Тя отново отвори устни и понечи да каже нещо в същия дух. Ала точно тогава Кейт нададе вой — беше огладняла. Затова и Кити само рече:

— Чуй, моля ти се! Мен ако питаш, Стивън е прав — ще отглеждаме опърничава млада дама. Край, не издържам. Ще я накърмя.

Извади ръце от ръкавите на роклята, остави я да се смъкне до кръста й, разпови мъничкото създанийце и го допря, както беше голо, до кожата си със сладостно удоволствие, което направо сломи Ричард. „О“-то на малката устица се впи в зърното на подложената гърда, Кити въздъхна от удоволствие.

— О, Кейт, сега вече наистина те чувствам моя.

На Кити и през ум не й беше минавало да се съмнява, че от Ричард ще излезе прекрасен баща. Но се изненада, когато той се посвети изцяло, телом и духом, на бащинството. Не една и две от приятелките и познатите й се оплакваха, че мъжете им се притеснявали да не би да ги помислят за мухльовци, ако помагат в къщната работа или се занимават с децата. Смятали за достатъчно да гушнат малкото, ако е уморено, да го целуват и дундуркат, но не искали и да чуят да свършат нещо друго. А ето, Ричард пет пари не даваше какво щели да си помислят приятелите му. И някой да му беше дошъл на гости, пак повиваше Кейт, не се притесняваше дори да го завареха да пере или да простира пеленките. И както личеше, от това доброто му име ни най-малко не пострада в очите на околните. А дори и да бе пострадало, той не го забелязваше. А в случай че го забележеше, не смяташе, че си заслужава да обръща внимание. В едно отношение беше късметлия — изобщо не беше мижитурка, инак нещата може би щяха да изглеждат различно.

Работеше до премала, опитваше се да свърши повече за по-малко време, та да се върне у дома, при Кити и Кейт. Когато Кити с половин уста му предложи да работи по-малко на ямите с трионите и да посвети повече усилия на нивите, той я погледна ужасен — и дума да не става! Работата му на шеф на секачите бе добре платена и всяка банкнота, която изкараше и която биваше вписвана в държавните регистри, си беше залог за доброто бъдеще на неговите деца. Така де, още пращеше от здраве, можеше и да бичи дървен материал, и да обработва нивите.

Кейт вече беше на шест месеца, когато Томи Краудър дойде на втората яма и попита Ричард кога смята да впише невръстното момиченце в списъка на Държавното хранилище.

— Не сме опрели до хранилището, все ще изхраня жена си и детето — отвърна достойно Ричард.

— Капитан Кинг настоя да го впишем в списъка. Ела в канцеларията, ще го направим още сега — отсече Краудър, сетне се завъртя и тръгна, без дори да поглежда дали Ричард върви след него.

— Не виждам защо да вписвам жена си и детето в списъка — заповтаря пак вироглаво Ричард, след като влезе в тясната канцеларийка на Краудър. — Аз съм глава на семейството.

— Няма такова нещо, Ричард. Не си глава на никакво семейство. Кити е каторжничка, води се неомъжена. Затова и още е в списъка, там трябва да бъде вписано и детето й. Ти ми трябваш само като свидетел — обясни Краудър.

На Ричард му притъмня пред очите.

— Кити е моя жена. Кейт е моя дъщеря.

— Катерин Кларк, неомъжена… Точно така, намерих я — продължи да дърдори Краудър, след като намери реда върху съответната страница в дебелия тефтер. Взе пачето перо, топна го в мастилницата и се зае да пише, изричайки на глас: Катерин Кларк, дете. — Вдигна грейнал глава. — Готово! Вписахме я и ти ми беше свидетел. Благодаря ти, Ричард.

Писарят остави перото.

— Детето се казва Катерин Морган. Припознал съм я.

— Не, казва се Кларк.

— Морган.

Томи Краудър не беше от най-схватливите — пръскаше прекалено много сили, за да се покаже неоценим пред хората в състояние да му помогнат да се издигне в живота. Но сега най-неочаквано видя пред себе си очи, буреносни като залива Сидни по време на ураган, и пребледня като платно.