Сага за Австралия

— А други деца имал ли си?

— Син, Уилям Хенри. Удави се.

Лицето на Кити помръкна.

— О, Ричард!

— Не скърби, Кити! Всичко това се случи много отдавна, в друга страна. Децата ми няма да растат, изложени на такива опасности.

— Но и тук има опасности, да се удавиш, е най-голямата сред тях.

— Повярвай, синът ми се удави по причини, който тук не може да се повторят. Такива неща стават само по големите градове, а не на малки острови, където всички се познават. И тук има лоши хора и ние не общуваме с тях, ала щом си направим училище, ние, родителите, ще внимаваме, ще знаем много повече за учителите, отколкото в Бристъл. Уилям Хенри си отиде заради един учител. — Той понаведе глава на една страна и погледна изпитателно Кити. — Други въпроси?

— А жена ти в Бристъл как умря?

— От апоплексия. За щастие преди Уилям Хенри. Изобщо не се е мъчила.

— О, Ричард!

— Не се натъжавай, любов моя, излишно е. Всичко това се е случило, за да срещна теб, сигурен съм. Заради това и не ми беше съдено в Бристъл да вкуся радостта на истинския семеен живот, там дори си нямах свой дом. Единственото, което искам от теб, е да запазиш в сърцето си малко кътче и за мен — като баща на децата ти. Това и децата ще ми бъде предостатъчно.

Тя отвори уста, понечи да каже, че Ричард има не само малко кътче в сърцето й, но размисли още преди да е изрекла думите. Кажеше ли ги, щеше да му даде обещание, оброк, който не бе сигурна, че ще успее да изпълни. Харесваше го много и точно заради това не искаше да го залъгва, да намеква, че за нея той е повече от онова, което всъщност бе. В сърцето й не звучеше музика, душата й не бе окрилена. Ако Ричард й дадеше и това, нещата щяха да се променят. Тогава щеше да бъде в състояние да му каже „любов моя“.

Февруари се случи ветровит и бурен, времето вещаеше урагани. Добре поне, че реколтата беше прибрана и зърното бе на сухо — храната беше предостатъчно, щеше да стигне за всички на остров Норфолк, макар че надали щяха да останат излишъци, за да бъдат прехвърлени в Нов Южен Уелс. За там щяха да заминат само много варовик и малко дървен материал.

На петнайсети февруари Ричард забърза към къщи, много притеснен, понеже беше закъснял. Заместник-губернаторът го беше забавил с безкрайните си въпроси, толкова много, че Кити не би успяла да ги зададе и за цяла седмица. Още не й беше време да ражда, ала Оливия Лукас бе казала на Ричард, че е получила болки, а Джоуи Лонг надали би могъл да изпълни ролята на акушерка. Поуспокоен от уверенията на Оливия и на Кити, че първородните деца не идвали толкова бързо на бял свят, той се запъти към къщата. Над високия каменен комин не се виеше пушек и Ричард ускори крачката — макар че беше влязла в деветия месец, Кити пак настояваше сама да си меси хляба.

Нито звук.

— Кити! — извика той и изкачи на бегом трите стъпала към входната врата. — Тук съм! — чу се тих гласец.

С разтуптяно сърце Ричард се втурна като хала през вратата и огледа от край до край стаята. От Кити нямаше и следа. Значи беше в спалнята — майко мила! Почнало се е!

Кити седеше, облегната на възглавниците в леглото — извърна лице към Ричард и го озари с блажена усмивка.

— Ела, Ричард, да се запознаеш с щерка си — рече му. — Кажи добър вечер на Кейт.

Нозете му се подкосиха, но, криво-ляво, той успя да стигне при леглото и да се отпусне тежко на крайчеца.

— Кити!

— Погледни я, Ричард! Не е ли красива?

Загрубелите от работа ръце му протегнаха малкото стегнато вързопче — божичко, не беше честно той да се грижи толкова много за ръцете си, а дланите на Кити да са тъй мазолести! Пое вързопчето и отмести леко пеленката, за да види мъничкото сбръчкано личице — устицата образуваше съвършено „О“, клепачите бяха поотекли, кожата бе твърде мургава, та да се червенее, а отгоре се виждаше кичурче гъста черна коса. Океанът от любов се отвори и погълна Ричард — той се остави безропотно на мощта му и се озова във вълшебно царство. Надвеси се, целуна скимтящото създание по челцето и усети как очите му се пълнят със сълзи.

— Умът ми не го побира. А уж беше добре, когато днес следобед те оставих. Не ми каза нищо.

— Нямаше какво да ти казвам. Наистина се чувствах добре. Стана внезапно. Водата ми изтече, проряза ме остра болка, после усетих главицата. Постлах на пода чист чаршаф, клекнах и родих. Всичко стана за някакъв си четвърт час. Веднага след като изхвърлих плацентата, намерих конец, завързах пъпната връв и я отрязах с ножиците. А тя, моля ти се, като ревна — страшно гласище, не е за разправяне! Умих я, почистих пода, накиснах чаршафа и се окъпах — похвали се гордо Кити, грейнала от самодоволство. — Не проумявам защо хората се притесняват толкова много. — Отмести края на домашната си басмена рокля и извади прелестна гърда с набъбнало тъмночервено зърно. — Вече имам и мляко, макар че Оливия ме предупреди да изчакам малко, преди да кърмя. Не съм ли умна, а, Ричард?

Като внимаваше да не затисне новороденото в пеленките, Ричард се надвеси и целуна страстно Кити по устните. Избърса сълзите по лицето си и с грейнали от обожание очи се усмихна плахо.