Сага за Австралия

Правителството на негово величество краля открай време е облагало с данъци спиртните напитки, внасяни от чужбина, а контрабандата им (особено разпространена край бреговете на Корнуол, Девън и Дорсет) се наказваше със смърт чрез обесване. После обаче управниците се усетиха, че могат да припечелят и като облагат с налози спиртните напитки вътре в Англия — така бяха въведени акцизите. Джин и ром можеха да се произвеждат само в спиртоварни с надлежно издадено разрешително, проверявани най-строго от инспектори от Акцизното управление, тъй като акцизи се дължаха за всяка капчица алкохол, излязъл от каците с ферментирала смес от малц и вода.

— И всичко това — отбеляза Ричард в края на първата седмица в спиртоварната — само и само, докато корабите кръстосват моретата, на тях да няма бунтове, а хората на сушата да забравят тегобите си. Какво чудо на чудесата е човешкият разсъдък — да вложи толкова много ум, за да роди една огромна глупост.

— Ти, Ричард, си квакер по душа, от мен да го знаеш — отвърна отчаян баща му. — Та ние се изхранваме от пиенето!

— Знам, татко, но съм свободен да мисля с главата си и според мен властите ни насърчават да се пропиваме, за да печелят те.

— Де да можеше Джем Тисълтуейт да те чуе отнякъде! — тросна се Дик.

— Знам, знам, за нищо време ще направи доводите ми на пух и прах — ухили се Ричард. — Успокой се, татко. Само се шегувам.

— Я го стегни този твоя, Пег! — подвикна Дик.

Тя се извърна с такава лъчезарна усмивка, че Ричард чак затаи дъх — жена му се чувстваше значително по-добре! Нима й бе достатъчно да знае със сигурност, че няма да се местят в Клифтън, за да си възвърне доброто настроение? Сега тя можеше да бъде сигурна, че ще си векуват тук, в кръчмата „Гербът на Купър“, понеже Ричард бе изгубил всичките си пари до последното пени, и явно това я правеше истински щастлива и уверена в бъдещето.

Пег изпусна празната чаша, която държеше, простена и веднага се наведе да я вдигне. После нададе такъв изпълнен с мъка писък, че всички в пивницата настръхнаха — изправи се, хванала се с две ръце за главата, сетне се строполи на пода като парцалена кукла. Около нея завчас се струпа толкова много народ, та се наложи Дик да разтиква с лакти хората, за да коленичи до Ричард, който бе положил главата на жена си върху скута си. Маг бе коленичила от другата страна заедно с Уилям Хенри, който се пресегна да хване майка си за ръка.

— Безсмислено е, Ричард. Мъртва е.

— Не! Не може да е мъртва! — възрази той и след като хвана и другата й ръка, взе да я разтрива. — Пег! Пег, любов моя!

Събуди се! Събуди се, Пег!

— Мамо, мамо, събуди се! — повтори и Уилям Хенри, толкова ужасен, че не можеше и да заплаче. — Събуди се, мамо, и аз ще те прегръщам и целувам! Моля те, много те моля, събуди се!

Ала Пег продължи да лежи бездиханно.

— Получила е удар — обясни братовчедът Джеймс — аптекарят, след като го повикаха.

— Невъзможно! — викна Ричард. — Та тя е млада.

— И младите получават удар, при това точно по този начин: надават мъчителен писък, после изпадат в несвяст и издъхват.

— Не може да е мъртва — продължаваше да се инати Ричард. „Как така ще умре? — каза си той наум. — Та тя е част от мен!“ — Не, не може.

— Повярвай ми, Ричард, мъртва е. Ето, няма никакви признаци на живот. Доближих до устата й огледалце, но то не се замъгли от дъха й. Преслушах я с дървените слушалки, не долових сърцето й да бие. Виж й и гледците — настоя братовчедът Джеймс. — Приеми волята Божия, Ричард. Дай да я занесем горе и да я положим на леглото.

Братовчедът Джеймс я уми заедно с Маг, после двамата я облякоха в официалната й рокля от розова батиста с извезани иличета, сложиха й червило по устните и страните, сресаха косата й и както бе последната мода, я прибраха нагоре, обуха й чорапи и официалните обувки на високи токове. Кръстосаха ръцете й върху гърдите, а очите бяха затворили веднага щом жената бе издъхнала — сега тя сякаш бе потънала в спокоен сън и изглеждаше най-много на двайсет години.

Ричард седна до покойницата и сложи Уилям Хенри до себе си така, че да не вижда личицето му. Видеше ли го, съвсем щеше да рухне, а това нямаше да е добре и за двамата. Стаята бе озарена от светилници и свещи, които трябваше да горят постоянно още цели два дена, докато положат мъртвата в ковчега и я откарат с катафалката за опелото в „Свети Яков“. Поради липса на по-точно определение можеше да се каже, че Пег е издъхнала от естествена смърт. Целият род щеше да се стече от близо и далеч, за да отдаде последна почит, да целуне устните, които още ставаха за целувка, да изкаже съболезнования на покрусения вдовец, после да слезе в кръчмата и да се почерпи за Бог да прости. Нямаше да има бдения, твърде странни и причудливи за протестантски Бристъл, който се отнасяше към смъртта с подобаващата тържественост, строгост и сдържаност.