Средиземноморският храст

— Няма да е трудно да се види също и водолаз. — Пит се обърна и погледна нагоре към вилата, вградена като крепост в неравния склон на планината.

— Знаеш, че предприемаш този риск — отбеляза бавно Гън. — Фон Тил може да види всяко твое движение. Обзалагам се, че ни наблюдава през бинокъл от мига, в който вдигнахме котва.

— И аз се обзалагам — измърмори Пит и се загледа в красивата гледка. Егейско море бе обвило острова в лазурната си прегръдка. Единствено гласът на прибоя отвръщаше на постоянното бръмчене на корабните мотори, придружено от време на време от крясъка на самотна чайка. Над стръмните скали стадо говеда пасеше из стръмното зелено пасбище и наподобяваше пасторална картина на Рембранд. Долу, край мъничките заливи между по-ниските скали, купчини избелели от слънцето плавеи лежаха неподвижно върху малки плажове, покрити с мидени черупки.

Пит осъзна, че бездейства прекалено дълго и върна съзнанието си към непосредствената си работа. Загадъчната площ от спокойна вода вече се приближаваше — беше едва на три четвърти миля от лявата страна на носа. Той постави ръка върху рамото на Гън и посочи натам.

— Виждаш ли онова гладко езеро там?

Гън кимна.

— Да. При сегашната ни скорост ще стигнем след десетина минути. Екипът ти готов ли е?

— Напълно — отвърна кратко Пит. — Всички са наясно какво да очакват. Разположил съм ги на дясната палуба покрай каютите, скрити от някои любопитни очи от вилата.

Гън си сложи обратно фуражката.

— Предупреди ги да скачат възможно най-далече от корпуса, за да не бъдат всмукани от гребния винт.

— Не вярвам да се нуждаят от предупреждение — отвърна спокойно Пит. — Те са опитни момчета. Нали ти самият ми го каза.

— Точно така — измърмори Гън. — Слушай сега, ще поддържам кораба близо до крайбрежната ивица по протежение на пет километра. Може и да заблудим Фон Тил да си мисли, че извършваме рутинен курс за определяне на плитчините. Дали номерът ще мине, нямам представа. Но заради вас се надявам да мине.

— Скоро ще разберем — каза Пит и погледна часовника си, който бе оставил до корабния хронометър. — В колко часа смяташ да стане срещата ни за връщане?

— Ще направя няколко остри завоя по обратния път и ще пристигна тук в два и десет. Така че ти и хората ми ще разполагате с точно петдесет минути, за да откриете подводницата и да излезете на повърхността. — Гън извади пура от външния си джоб и я запали. — И да изчакате кораба, чу ли?

Пит не отговори веднага. По лицето му се появи широка усмивка, която стигна и до зелените му очи.

Гън го изгледа учуден.

— Какво толкова смешно казах?

— За миг ти ми напомни за майка ми. Тя често ми повтаряше, че когато корабът ми дойдел

5

, аз вероятно съм щял да чакам на автобусната спирка.

Гън унило поклати глава.

— Е, ако не се върнете, поне ще знам къде да ви търся. Хайде да се залавяме за работа. Трябва вече да се екипираш.

Пит само потвърди с жест на ръката, после напусна горещата кормилна рубка и слезе на палубата на каютите. Там го чакаха петима силно почернели от слънцето мъже, петимата най-отзивчиви и интелигентни мъже, които бе срещал. И те като него бяха само по черни бански гащета. Всички се бяха съсредоточили в нагласяване на регулаторите си за дишане и дихателните апарати, като взаимно си проверяваха дали редуцир-вентилите и ремъците са на местата си.

Най-близкостоящият водолаз се обърна към Пит, като го видя да идва.

— Приготвих ви дихателния апарат, майоре. Предполагам, че единичен маркуч ви устройва. Този път НЮМА не ни снабди с двойни.

— Да, устройва ме — отвърна Пит, докато обуваше плавниците си, след което завърза за десния си глезен водолазен нож, сложи си маската за изравняване на налягането и нагласи шнорхела. Маската беше от типа широкоъгълни и предоставяше на подводния плувец зрителен диапазон до сто и осемдесет градуса. Най-накрая дойде ред и на дихателния апарат и регулатора. Тъкмо наместваше ремъците си, когато две силни и космати ръце повдигнаха апарата му изотзад.

— Как ще се справиш без моите услуги — разнесе се помпозният глас на Джордино, — е пълна загадка за мен.

— Истинската загадка е защо ли понасям безропотно такъв надут многознайко като теб — подметна кисело Пит.

— Ето, пак продължаваш да се заяждаш. — Джордино се опита да внесе обидна нотка в гласа си, но не успя. Обърна се и погледна към отминаващата вода и след дълга пауза смънка бавно под носа си: — Господи! Погледни колко е бистра водата. По-бистра е от аквариум за златни рибки!

— Видях я. — Пит извади от калъфа назъбения връх на дългия метър и осемдесет харпун и провери еластичността на гуменото въже, завързано в задния му край. — Научи ли си урока?

— Старото сиво вещество — потупа с пръст главата си отстрани Джордино — има всички отговори, попълнени и подредени по азбучен ред.

— Както винаги е утешително, като знам, че си толкова уверен в себе си.

— Шерлок Джордино знае всичко, вижда всичко. Никоя тайна не може да убегне от острия му ум.

— Острият ти ум трябва да бъде добре смазан — отбеляза Пит, — защото ще трябва да спазваш доста сгъстен график.