Средиземноморският храст

Изведнъж Тери го загледа проницателно.

— Затова ли изчезна снощи?

Пит се удиви на начина, по който големите й кафяви очи — опасно красиви очи — можеха да сменят толкова различни изрази за едно мигване.

— Да, снощи се промъкнах тайно на борда на един от корабите на чичо ти. Екскурзията беше много поучителна. Никога няма да се досетиш какво открих.

Той я наблюдаваше втренчено, предугаждайки наум какво ще последва.

— Нямам никаква представа — отвърна тя с тъпо изражение. — Единствените плавателни съдове, на които съм се качвала, са фериботи.

Пит отиде и седна на леглото. Мекият матрак беше удобен и той се облегна назад, кръстосвайки ръце зад главата си. После се прозя дълго и бавно.

— Извинявай, това беше грубо от моя страна.

— Е?

— Какво „е“?

— Щеше да ми кажеш какво си открил на кораба на чичо Бруно.

Пит поклати глава и се усмихна.

— Възбуди ли се веднъж женското любопитство, то става ненаситно. Е, щом толкова настояваш, добре — открих карта на подводна пещера.

— Пещера?

— Ами да, разбира се. Откъде другаде мислиш, че твоят добър чичо провежда гнусния си бизнес?

— Защо ми разправяш тези неща? — Обиденият й поглед се възвърна. — Нищо от това не е истина.

— О, мили боже, влей й малко разум. Не ти казвам нищо ново. Фон Тил може и да успява да измами Интерпол, жандармерията и Управлението за борба с наркотиците, но не и собственото си аз.

— Говориш глупости — рече тя бавно.

— Така ли? Е, добре. Тази сутрин точно в четири и половина часа корабът на чичо ти — „Куин Артемиша“ — пусна котва край брега под вилата му. Корабът е натоварен до тавана с хероин. Ти не можеш да не знаеш за хероина. Кой ли не знае! Това трябва да е най-лошо опазената тайна на годината. Но трябва да призная едно нещо на чичо ти — той е майстор на магьосничеството. С едната ръка омайва публиката, докато с другата прави трика си. Малкото му представление обаче е на път да приключи. Аз имам свой номер, с който да спусна завесата.

Тя помълча малко, преди да попита:

— Какво смяташ да правиш?

— Онова, което всяко енергично американско момче би направило. Ще взема със себе си Джордино и неколцина мъже и ще се гмурна заедно с тях покрай брега, за да открием въпросната пещера. Много вероятно е тя да се намира в основата на стръмните скали непосредствено под вилата. Намерим ли входа й, ще влезем, ще приберем всички съоръжения и доказателства, ще арестуваме чичо ти и ще повикаме жандармерията.

— Ти си откачен — повтори тя, но с повече чувство този път. — Тази твоя лудория, както я нарече, е идиотска. Няма да се измъкнеш безнаказано. Моля те, много те моля, повярвай ми. Няма да се получи.

— Не е нужно да ми се молиш. Можеш да целунеш чичо си и неговите гнусни пари за сбогом. Ние скачаме във водата точно в един часа на обяд. — Пит се прозя отново. — А сега, извини ме, но искам да подремна малко.

Сълзите й отново бликнаха. Тя бавно заклати глава.

— Това е идиотско — повтори тя шепнешком няколко пъти, после се обърна и влезе в тоалетната, като затръшна вратата след себе си.

Пит остана излегнат на леглото с поглед, вперен в тавана. Тери е права, разбира се, помисли си той. Тази лудория наистина изглеждаше идиотска. Но какво друго можеше да смята тя, след като знаеше само половината от нея.

16.

Неспокойното море се надигаше до висока и извита като заплашителния пръст на съдбата вълна, преди да се стовари върху непоклатимите сиви скали. Въздухът беше топъл и прозрачен, от югозапад подухваше слаб ветрец. Един призрак, поне така изглеждаше „Първи опит“ — един бял призрак от стомана — се плъзгаше бавно към кипящия казан и създаваше впечатлението, че се приближава неумолимо към гибелта си. В последния момент обаче Гън завъртя щурвала надясно и насочи „Първи опит“ успоредно на скалната основа. Погледът му отскачаше от стрелката, която се движеше по милиметровата хартия на дълбокомера към линията на прибоя, отстояща на петдесетина метра от кораба, и обратно.

— Какво ще кажеш за маневрата ми? — попита той, без да се обръща, с тих и овладян глас и спокойствието на рибар в гребна лодка по водите на гладко езеро в Минесота.

— Твоят инструктор по параходство в Анаполис ще се гордее с теб — отвърна Пит. За разлика от Гън той гледаше право напред.

— Не е и на половината толкова сериозно, както изглежда — отбеляза Гън и посочи към дълбокомера. — Дъното е на цели десет фатома под кила ни!

— Е, осемнайсет метра е по-малко от петдесет. Това е чудесно за гмуркане.

Гън пусна с едната си ръка щурвала и свали обшитата си със златиста лента военноморска фуражка, след което избърса капчиците пот от линията на косата си.

— Не е необичайно явление в район, в който няма външни рифове.

— Но е добър знак — рече замислен Пит.

— За какво?

— Има достатъчно място за една подводница да маневрира, без да бъде забелязана от повърхността.

— Нощем може би — каза Гън, — но не и денем. Видимостта на водата тогава е близо трийсет метра. От скалите на километър и половина във всяка посока лесно може да се види деветдесетметровият корпус на подводница, пълзяща ниско над дъното.