Средиземноморският храст

— Колко ще дадеш? — попита тя съблазнително.

— Какво ще кажеш да ти подаря нещо за спомен?

— Ти си невъзможен — отново нацупи устни тя. — Започвам да си мисля, че не си с всичкия си.

Той трябваше насила да отмести погледа си от тялото й.

— В момента имам да свърша някои неща.

Тя го изгледа озадачена и понечи да каже нещо, но се отказа. Сви рамене, бавно върза отново долнището на бикините си и седна на един стол.

— Много тайнствено се държиш.

— Ще възвърна отново сладката си обичлива същност, след като ми отговориш на няколко прости въпроса.

Тя почеса въображаем сърбеж над лявата си гърда и каза:

— Задавай ги тогава.

— Въпрос номер едно: какво знаеш за контрабандната дейност на чичо ти?

Тя отвори широко очи.

— Не разбирам за какво говориш.

— Аз пък мисля, че добре разбираш.

— Ти си ненормален. — Очите й загледаха гневно. — Чичо Бруно притежава корабоплавателна линия. Защо му е на човек с неговото богатство и обществено положение да се занимава с дребна контрабанда?

— Нищо от онова, с което се занимава, не е дребно. — Пит замълча и огледа изражението й, после продължи: — Въпрос номер две: преди да дойдеш на Тасос, кога за последен път си се виждала с Фон Тил?

— Когато бях малка — отвърна тя неопределено. — Майка ми и баща ми се удавиха, след като ветроходът им се преобърна при внезапна буря край остров Ман. Чичо Бруно беше с тях, както и аз. Той спаси живота ми. От този злощастен случай той се грижеше много добре за мен — най-добрите пансиони, пари, когато му поисках, никога не забравяше рождения ми ден.

— Да бе, каква душица! — подметна саркастично Пит. — А не е ли малко старичък, за да ти е чичо?

— Всъщност той е брат на баба ми.

— Трети въпрос: как така досега не си му идвала на гости тук?

— Всеки път, когато му пишех, че искам да дойда, той ми отговаряше, че е много зает с изпращането на някакви големи пратки или нещо подобно. — Тя се изкикоти леко. — Но този път го преметнах. Просто пристигнах без предупреждение и го изненадах.

— Какво знаеш за миналото му?

— На практика — нищо. Той говори много малко за себе си. Но знам със сигурност, че не е контрабандист.

— Твоят любим чичо е най-големият мошеник, който може да роди една майка. — В гласа на Пит се долавяше умора; той не искаше да наскърбява Тери, но беше сигурен, че тя го лъже. — Един бог знае колко разлагащи се трупове дължат сегашното си състояние на него. Може би стотици, ако не и хиляди. И ти си затънала до гуша в неговите далавери. Всеки мръсен долар, който си изхарчила през последните двайсет години, е напоен с кръв. В някои случаи с кръвта, а и със сълзите, особено със сълзите на невинни деца. Подрастващи момичета, които са били откраднати от техните родители и са завършвали младежките си години върху мръсен, гаден сламеник в някой публичен дом в Южна Африка.

Тери скочи на крака.

— Такива неща вече не се случват. Ти лъжеш, лъжеш, измисляш си всичко това.

Тя вече е изплашена, но играе великолепен театър, помисли си Пит.

— Казах ти истината. Нищо не знам, нищо!

— Нищо ли? Но знаеше, че Фон Тил възнамеряваше да ме убие във вилата си. Признавам, че успя да ме подлъжеш. Но не за дълго. Сбъркала си професията — трябвало е да станеш актриса.

— Не знаех. — Гласът й беше нисък и отчаян. — Кълна се, че не знаех…

Пит поклати глава.

— Няма да ти се хвана. Издаде се, когато на излизане от лабиринта бяхме арестувани от екскурзовода. Ти не се изненада, че ме виждаш, а направо се стъписа, като ме видя, че съм цял-целеничък.

Тя се приближи, коленичи до него и го хвана за ръката.

— Моля те, моля те… О, господи, какво да направя, за да ми повярваш?

— Като започнеш да ми излагаш факти! — Той стана от стола и се доближи до нея. После разкъса превръзките от гърдите си и ги пусна в скута й. — Погледни ме. Ето това получих, след като приех поканата ти за вечеря. Бях приготвен за основно ястие на човекоядното куче на чичо ти. Погледни какво ми направи то!

Тя вдигна поглед.

— Май че ще повърна.

Пит закопня да я вземе в прегръдките си, да пресуши рукналите й сълзи с целувки и нежно да й каже колко много съжалява. Но устоя на изкушението и запази гласа си твърд и бездушен.

Тя се обърна и загледа с безизразен поглед металния умивалник в тоалетната, питайки се дали ще стане нужда да повърне в него, после се насили да върне погледа си отново към Пит.

— Ти си същински дявол — прошепна тя. — А говориш същото за чичо Бруно. Ти си по-лош от него, много по-лош. Ще ми се да бяха те убили.

Омраза трябваше да изпълни Пит, но той почувства само лека тъга.

— Докато не разпоредя друго, оставаш на кораба.

— Не можеш да ме задържиш тук. Нямаш право.

— Вярно е, нямам право, но ще те задържа. И докато сме на темата — не се опитвай да избягаш. Мъжете на борда са опитни плувци. Колкото и да се напъваш, няма да успееш да се отдалечиш и на петдесет метра.

— Не можеш да ме държиш в плен вечно — отвърна тя и лицето й се изкриви от омраза.

Той се почувства неловко.

— Ако номерът с малката ми лудория мине, както е запланувано, ти ще се махнеш от главата ми и до времето за вечеря ще си вече в ръцете на жандармерията.