Съучастници

Ото вдигна веднага.

— Кари ще бъде в съда утре сутринта. И с твоя помощ ще спечелим делото. Знам, че не бива да говоря с теб за показанията ти. Даването на инструкции от защитата на свидетел на обвинението може да струва и на двама ни отнемане на адвокатските права. Като нищо ще ни докара и съдебни дела. Няма какво да увъртам, Ото: утре искам да обявиш война на Дрю Уайт.

Той помълча известно време, остави думите ми да попият в мозъка му, после каза:

— Ако се отрека от онова, което вече съм казал на Уайт, може да поиска от Стоукър да ме обяви за враждебен свидетел. При което може да ме подложи на кръстосан разпит и да ме дискредитира. Ще загубя всичко, което съм градил цял живот. Край на кариерата ми. И за какво? Още щом бъда обявен за враждебен свидетел, заседателите няма повече да повярват и на една моя дума. Ще трябва да се придържам към онова, което вече казах пред прокурора.

— И така да е, можеш да го поизкривиш малко в наша полза. Тя не е знаела, че съпругът ѝ е убиец, не и със сигурност. Подозирала го е, но не е имала доказателства. Тя е жертва, Ото. Хайде, можеш да го направиш. Наистина ми трябва помощта ти.

— Много ми е жал за Кари, но не мога да съсипя кариерата си заради един-единствен случай…

— Няма да я съсипеш. Просто се постарай, става ли?

— Е, добре — каза той.

Последният ми разговор за вечерта беше и най-трудният. Бил Сунг ми звучеше ядосан. Усещах го по тона му въпреки шума на колата.

— Да не би случайно да следваш червен додж хелкат? — попитах го аз.

— Да, някакъв кучи син на име Еди Флин хвърчи като побеснял из Ню Джърси. Просто ми кажи къде ти е срещата с нея. Това ще улесни много нещата.

— Не съм аз в колата. Лейк е на седалката до шофьора. Сменихме се.

— Ах, мамка му…

— Преди да изречеш нещо, за което може да съжаляваш, първо ме изслушай. Утре ще ти доставя Пясъчния човек.

Отсреща се чуваха само боботенето на двигател и рязкото изсвирване на гуми на остър завой. След като преодоля моментната парализа на езика си, той каза:

— Я повтори!

— Утре ще ти доставя Пясъчния човек, но очаквам нещо в замяна.

— Кога не си очаквал? Е, какво искаш?

— Две неща и те не подлежат на обсъждане. Първото е да не го арестуваш.

— Я пак?

— Чу какво ти казах. Пясъчния човек е хитър, а медиите само с него се занимават. Не може да има нов процес. Никакви боричкания по свидетелски показания и криминалистични експертизи и получаваш мръсника с окървавени ръце. Опакован и с панделка. Ако искаш това да се случи, ще трябва да изчакаш сигнала ми, за да го арестуваш.

— Господи, Еди, а какво е второто?

Поговорихме още известно време и когато затворих, бях сигурен, доколкото изобщо бе възможно, че Сунг ще удържи на думата си. Толкова много неща трябваше да се случат утре така, както ги исках, на толкова много хора разчитах, че при най-малката издънка от когото и да било всичко щеше да се сгромоляса. В предишното си мошеническо поприще бях виждал как перфектни операции се провалят за секунди. Ударът, замислен от гангстер, който работи в екип, може да се провали от нещо толкова незначително като някой от хората му да погледне набелязаната жертва по погрешния начин.

Бях свикнал да се движа по ръба на бръснача. Но не и когато другият край на острието беше опряно в гърлото на човек, на когото държах.

Духнах върху замръзналите си длани и тръгнах обратно към колата.

— Добре ли си, хлапе? — попита Крилатия, когато седнах до него.

— Не, но мисля, че утре по това време ще бъда. А ти искаш ли да изкараш десет бона?

— Звучи добре.

— Имаш ли друга кола, която да е също толкова бърза като тази?

— Имам една по-бърза, ново камаро. Няма да мине половин километър за под десет секунди, но взема завоите с по-голяма скорост и без занасяне от повечето коли.

— Докарай я утре. Ще ни трябва.

— Някой се опитва да те притиска, а? Мога ли да направя нещо за теб?

— Всичко е наред, Крилат. Нали си чувал за Блох? Тя движи нещата.

При споменаването на името ѝ очите му се разшириха и той каза:

— Тя е желязна. Не се шашкай, хлапе. Когото е погнала, той трябва да се шашка.

51. Пясъчния човек

Пясъчния човек бе проследил колата през тунела „Холанд“, но я изгуби някъде в Джърси Сити. За него беше жизненоважно да се държи на разстояние, понеже ФБР също я следяха, а той не искаше да го забележат като една от колите, участващи в гонката. Шансовете това да се случи бяха незначителни. Той, разбира се, ги бе пресметнал. При преследване ФБР се интересуваха само от обекта си, не кой друг би могъл да го следи. Цялото им внимание беше насочено напред. Ако стоеше на разстояние, без да ги изпуска от поглед, имаше шанс.

Преследваният додж хелкат започна да се движи в кръгове, минавайки по собствените си следи. Федералните се бяха залепили за него, а доджът не правеше никакви опити да им се изплъзне. Пясъчния човек отби и спря. Угаси двигателя. Известно време седя така, като удряше с юмруци по волана. Трябваше да се досети, че Флин ще измисли някакъв финт. Изключено бе Кари да се укрива в Джърси Сити. Тази кола беше само примамка. Някъде по пътя Флин се бе прехвърлил в друга.