Съучастници

Той до такава степен беше съсредоточил цялото си внимание в следене на федералните, че дори не се бе запитал къде отиват.

Обърна колата, върна се обратно през Манхатън и по моста стигна до Кони Айланд. В яростта си бе изкривил волана и сега на всеки завой усещаше необичайната му геометрия. Това с нищо не допринасяше за успокояване на яростта му. Понякога усещаше гнева като налягане в черепната си кутия. Ако го задържеше твърде дълго в себе си, той щеше да замъгли мисленето му, да превземе съзнанието му.

Когато стигна до някогашното автобусно депо, беше късно и се чувстваше уморен. Адреналинът от преследването още го държеше. Той отвори вратата и освети вътрешността с фенерчето си.

Количката с инструменти се беше преместила. Само едно от колелата ѝ още беше стъпило върху стоманената плоча над канала. Той освети плочата с фенерчето и видя пролука от около два сантиметра. Край нея имаше пресни дървени тресчици.

Умно момиче.

— Кейт, нямаш път за бягство — каза той.

Заслуша се и дочу тежкото ѝ дишане. Или от страх, или по-вероятно от усилието да помести плочата. Ясно беше, че е откъртила част от стола и я е използвала като лост в пролуката, за да разклати плочата в ъглите ѝ. И бе успяла. Количката беше почти изпаднала от плочата.

Той се обърна, заобиколи чувалите с пясък и влезе в малкото помещение в задната част на сградата, което ползваше за склад. Там беше скрил два паспорта — един за себе си и един за Кари. И двата с различни имена. Както и двеста хиляди долара в брой плюс още четвърт милион в златни кюлчета. В склада му имаше и хладилник. В него съхраняваше трофеите си в стъклени буркани. Общо седемнайсет.

Седемнайсет чифта очи.

Без да поглежда към тези неща, той вдигна раницата и я метна през рамо. В ъгъла на офиса имаше четири метални туби, всяка с по двайсет литра бензин. Той взе по една в ръка и ги отнесе до канала. Бензинът се плискаше в тубите, които издадоха плътен метален звук, когато ги сложи на бетонния под.

— Чу ли това? Разпозна ли звука?

Взе в ръка стоманения лост и отмести плочата с трийсетина сантиметра. Отви капачката на едната туба, бръкна в раницата си и извади пластмасов накрайник във формата на фуния, който зави на мястото на капачката.

— Замириса ли ти вече? — Наведе тубата и изля бензина в канала. — Мирише, а?

Писъкът, който се чу отдолу, му достави неимоверно удоволствие. Докато бензинът изтичаше в канала, бълбук, бълбук, ароматът изпълни ноздрите му, а писъците на Кейт — ушите му. Чувстваше се така, сякаш е поел силен наркотик. Колкото повече изливаше, толкова по-силно пищеше тя.

А налягането в главата му спадаше.

Тубата се изпразни сравнително бързо. За по-малко от минута. Той я хвърли в канала и бръкна в раницата си.

Когато извади ръката си, държеше в нея сигнална факла. Червена тръба с капачка. При сваляне на капачката, факлата щеше да се самозапали и да гори с температура хиляда градуса. Той стисна тръбата в едната си ръка, постави другата върху капачката и забеляза, че гръдният му кош се надига възбудено. По лицето му се стичаше пот, тръпка на радостно вълнение минаваше по цялото му тяло.

Спря. Овладя се.

Ако сега пуснеше долу факлата, не се знаеше дали бензиновите пари ще се възпламенят, преди тя да е паднала в локвата бензин. Самият бензин не беше запалим, той можеше дори да угаси пламъка. Парите обаче бяха взривоопасни.

Пясъчния човек никога преди не бе изгарял някого жив. Представяше си Кейт долу в канала, вероятно стъпила на стола, за да е колкото се може по-далече от бензина, вероятно питаща се колко ли ще издържи този стол, преди да се запали, пламъкът да премине по стъпалата ѝ, нагоре по краката и после…

Но нямаше да стане така.

Ако оставеше в канала да се натрупат бензинови пари и тогава пуснеше факлата, въздухът вътре щеше да пламне като огнено кълбо. Стоманената плоча щеше да го предпази, стига да се дръпнеше достатъчно назад, преди да хвърли факлата, но Кейт щеше мигновено да бъде погълната от пламъците.

Тогава отново му мина мисълта: Остави я жива. Може да ти потрябва.

Знаеше, че е глупаво да я убие сега. Истинска наслада, но това не го правеше по-малко глупаво.

— Ако отново се опиташ да избягаш, ще те изгоря жива, разбираш ли?

Той пусна факлата на пода, после с куката на лоста издърпа плочата до края на канала, оставяйки само три пръста пролука. Вдигна един от чувалите с пясък, които бе натрупал, и го хвърли върху плочата. После още един. И още един. Този път нямаше измъкване.

52. Кейт

Грохотът на стоманената плоча над главата на Кейт караше зъбите ѝ да тракат всеки път, когато го чуеше. Нещо се изсипваше в трапа, но не беше бензин. Не и този път.

Беше пясък.

Той хвърляше торби с пясък върху плочата за тежест.

Кейт пазеше равновесие върху стола. Стъпила бе на седалката, прегъната на две, обгърнала с ръце коленете си, за да бъде колкото е възможно по-далече от бензина. Трепереше толкова силно, че на няколко пъти залитна.