Съучастници

— Господин съдия, господин Уайт подлага на кръстосан разпит собствения си свидетел…

— Това беше последният ми въпрос, господин съдия.

— Добре, задайте го. Но го преформулирайте.

— Господин Пелтие — започна Уайт, — премълчала ли е пред вас Кари Милър информация, която доказва участието ѝ в убийството на Стейси и Тобаяс Нилсен?

— Не ми каза за кървавите петна, нито за черната перлена огърлица. Освен това никога не е споменавала той да ѝ е подарявал брошка, но трябва да разберете, че тя е получавала много подаръци, а полицията никога не е твърдяла, че са взети от жертвите на Пясъчния човек, след като той беше идентифициран. От това, че е получила някакви бижута, изобщо не следва, че е съучастничка в престъпленията на съпруга си.

Уайт кимна, после се върна с наперена поклащаща се походка до масата на обвинението и седна.

— Нямам повече въпроси.

В някои съдебни дела има моменти, които са повратни точки. Когато всичко се променя и тръгва в определена посока. Ние бяхме стигнали именно до такъв момент.

Станах и се доближих до Пелтие. Раменете му се бяха попрегърбили, той отново отпи от чашата с вода пред себе си. За Ото трудното беше минало. Сега щях да му вдигам лесни топки, а той — да се опита да поправи част от вредите, които бе причинил на Кари. Видях, че започва да се отпуска. Чувстваше се в безопасност.

— Господин Пелтие, казахте, че Кари Милър никога не е била убедена, че съпругът ѝ е Пясъчния човек, нали така?

— Точно така — отвърна той.

Аз се спрях, отново огледах съдебните заседатели. Повечето бяха нащрек и следяха показанията му. Други изглеждаха някак разсеяни — зяпаха Кари Милър. През следващите няколко секунди щях да привлека и да задържа вниманието им.

— Господин Пелтие, ще ви напомня вашите професионални ангажименти като юрист и служител на закона, както и клетвата, която току-що положихте, да казвате истината, и с оглед на това ще ви попитам отново: преди ФБР да идентифицира Даниъл Милър като Пясъчния човек, знаела ли е Кари Милър, че съпругът ѝ действително е въпросният убиец?

— Не, не знаеше.

Заседателите очакваха този отговор. Но не и следващия ми въпрос.

— Господин Пелтие, това е лъжа, нали?

Въздухът в съдебната зала внезапно се сгъсти и натежа.

— Моля? Не ви разбирам — каза той.

— Ами много е просто. Кари Милър е знаела, че съпругът ѝ е Пясъчния човек, преди ФБР да го установи, и е прикривала този факт. Нима не е било точно така?

— Какво?!

— Отговорете на въпроса.

Не се сдържах и погледнах към Уайт. Той беше бутнал стола си назад, изпружил крака, оставил писалката на масата и кръстосал ръце на корема си. Мазна усмивка се беше разляла по лицето му. Аз му вършех работата и от негова гледна точка последните надежди за оправдателна присъда на Кари Милър току-що бяха излетели през прозореца.

— Това обвинение е безобразно — кипна Пелтие.

— Наистина ли? Господин съдия, искам да представя последната част от дневника на Кари Милър като първо доказателство на защитата.

54. Откъс от дневника на Кари Милър

Без дата

Това е краят на историята ми. Онази част от нея, която не бях записала досега. И която единствено има значение.

След като си тръгнах от кантората на Ото, няколко дни той не ми се обади. Тази седмица Дани беше по работа извън града и аз реших да не отговарям на обажданията и есемесите му. Не желаех да разговарям с него. Не можех, докато не установя със сигурност какво всъщност върши, когато казва, че работи с клиенти или ги забавлява. Макар част от мен да изпитваше вина, аз се радвах, че го няма. Знаех, че не бива да се чувствам така, но не можех да прогоня от съзнанието си мисълта, че съпругът ми може би е убиец.

Телефонът ми иззвъня в четвъртък вечерта около шест и трийсет. Отначало го оставих да звъни и едва в последния момент погледнах кой ме търси — не беше Дани, а Ото. Той ми каза, че наетият от него частен детектив му се обадил, за да му съобщи, че Дани се държи по странен начин. Ото искаше да отида и да се убедя лично.