Съучастници

Даде ми адреса на Стейси Нилсен. Беше на петнайсет минути от мястото, където се намирах. Аз минах с колата си по улицата ѝ, паркирах и застанах пред дома ѝ. Исках да говоря с нея. Да ѝ кажа, че съжалявам за станалото, а предполагам, и да чуя нейното извинение. Тя ме беше наранила умишлено. И двете не заслужавахме мъж като Даниъл. Исках да ѝ кажа, че сме нахлули в онзи апартамент, за да я спасим, защото сме си мислели, че ще ѝ причини болка. А не за да ѝ искаме сметка.

Стоях на улицата. Къщата ѝ беше пред мен, когато някой ме заговори. Попита ме какво, по дяволите, правя там. Обърнах се и видях Даниъл да спира до мен. Каза ми, че тъкмо докарал Стейси, когато видял колата ми да влиза в улицата.

Не беше за вярване, но той започна да упреква мен. Държеше да знае какво, по дяволите, правя там? Наистина ли възнамерявам да поискам сметка на Стейси за връзката им пред семейството ѝ?!

Семейството ѝ.

Продължих бавно напред. Той ме следваше в крачка. Надникнах през прозореца на дневната им. Две малки дечица се бяха сгушили до нея на канапето. Съпругът ѝ седеше в голямо кресло в ъгъла и всички гледаха телевизия. Стейси Нилсен приличаше на майка на годината, заобиколена от цялото си семейство.

Обърнах се и тръгнах към колата.

Даниъл каза, че трябва да говори с мен. Да ми обясни всичко. Аз бях решила, че няма повече да понасям лъжите му, и му го казах. Не исках да говоря с него. Не исках да го виждам повече.

Не исках и да се караме на улицата. Видях да поглежда нагоре към осветените прозорци. Това отвлече достатъчно вниманието му, за да се отдалеча на известно разстояние от него. Стигнах до колата си, седнах зад волана и заключих вратите, когато го видях да се приближава до прозореца ми.

Изглеждаше променен. Лицето му беше различно.

В него тлееше гняв.

Натиснах газта и се прибрах у дома.

Къщата ми се стори празна и студена. Враждебно място, на което не можех да разчитам. Вече не я усещах като свой дом. Съблякох се в банята и тъкмо щях да пусна блузата си в коша за пране, когато забелязах кръвта на ръкава.

Господи, бях разцепила устната ѝ, когато замахнах срещу нея в онзи апартамент.

Взех душ, облякох си пижамата и си легнах. Бях гладна, но мисълта за храна ми беше противна. Лежах в леглото, като се молех сънят да дойде по-бързо. Исках този ден да свърши. По някое време съм заспала.

Малко след един през нощта ме събуди звънът на телефона ми. Погледнах дисплея и отговорих. Беше Ото.