Съучастници

Аз го попитах дали очаква от мен да взема самолета за Сиатъл. Той отвърна, че Дани не е в Сиатъл. Изобщо не бил напускал Ню Йорк.

С Ото се срещнахме на паркинга на нова жилищна сграда в Куинс. Все повече хора търсеха прилично място за живеене извън Манхатън и такива апартаменти се изкупуваха от инвеститори с надеждата да ги продадат на печалба. Ото ми каза, че Дани и някаква жена влезли в сградата и се качили на третия етаж, в апартамент №2. Попитах го къде е детективът му. Отговори ми, че е отишъл да установи кой живее в този апартамент. Не му беше казал какво да търси. В този момент усетих, че ме обзема паника.

Предупредих Ото, че Дани може да се опита да убие тази жена. По погледа му усетих, че и той мисли същото. Каза ми да не викам полиция. Исках да го направя, човешки живот беше в опасност, но според него щяло да мине време, докато дойдат, и предложи първо да се качим двамата горе и да проверим.

Докато се изкачвах по стълбите, усетих, че ми призлява. Ото беше зад мен. Стигнахме до третия етаж. Добре осветен коридор, прясно боядисан в бяло. Спряхме се пред втората врата. Заслушахме се.

Чух нещо. Женски глас. Сякаш жената изпитваше болка. И тогава…

Писък.

Ото също го чу.

— Той ще я убие! — извиках аз.

Ото ме изблъска встрани, дръпна се крачка назад, засили се и ритна вратата. След три ритника тя поддаде. Този път чухме жената да пищи така, сякаш я колеха.

Изтичах вътре, Ото ме следваше. Очаквах да видя стените, опръскани с кръв. И Даниъл, надвесен над трупа на поредната си жертва.

Нахлухме в спалнята.

Даниъл и жената бяха в леглото, останали без дъх.

И двамата голи.

Той не я убиваше.

Беше му любовница.

Даниъл ме погледна със смесица от срам и шок.

Жената стана от леглото и започна да навлича бельото си. Имаше млечнобяла кожа, само нещо черно и лъскаво висеше от шията ѝ — огърлица от черни перли. Тя нахлузи тениската си и обу джинсите си. Когато се облече, внимателно извади черната огърлица над блузата си.

Каза, че случилото се я поставя в неудобно положение, но не се извини — спомням си това.

Не можех да плача. Не можех да мисля.

Чувствах се като пълна глупачка. Даниъл не беше убиец. Лъжите му, късните прибирания нощем, дрехите в пералнята… Той просто спеше с друга жена.

Не беше убиец.

Сега, когато имах възможност да огледам добре жената, тя не ми се стори ни най-малко засрамена. Просто беше раздразнена, че съм ги прекъснала. Когато влязох, тя не зададе никакви въпроси. Даниъл беше изкрещял името ми, но тя не изпитваше любопитство, защото…