Съучастници

Знаеше коя съм. Знаеше, че той е женен.

Аз стоях на вратата и треперех.

„Дръпни се от пътя ми“, каза тя.

Седмици наред бях полудявала тихо. Бях се страхувала да съм близо до съпруга си. Питах се отново и отново защо е избрал тъкмо мен, а после отива да убива невинни хора. С часове си мислех за това и после си казвах, че съм глупачка — Даниъл беше добър човек. Бях напълно объркана. Съмнявах се в съпруга си и в собствения си здрав разум.

А сега тя искаше да се махна от „нейния“ път?!

Преди да разбера какво става, ръката ми замахна и я зашлеви по бузата. Бях напълно обезумяла и отново я ударих. Този път по устата.

Даниъл ми кресна да я оставя на мира.

Изведнъж се уплаших ужасно. Бях като отвързана лодка, носена от течението. Светът около мен се разлюля. Съзнанието ми се разпадаше. Онова, което ме бе принудил да изживея, изведнъж ме удари в лицето и аз заплаках. Избягах от апартамента. Ото каза нещо на жената. Не чух какво, но ми се стори, че чух име. После хукна да ме догони. Седнах в колата си и просто си тръгнах. Той ми звъня седем пъти, но аз не отговарях. Нужно ми беше време да помисля. Да възвърна разсъдъка си. Не знам колко време съм шофирала напосоки, но беше тъмно, когато отбих до бордюра и му се обадих.

Чувствах се толкова глупаво.

Той ми каза да не изпитвам вина, нормално било да се разгневя.

Господи, чувствах се толкова ужасно, че ударих онази жена. Аз не съм човек, склонен към насилие. Никога не бях удряла когото и да било през живота си. Самата мисъл за това ме караше да се чувствам още по-зле.

Ото бил сигурен, че тя ще разбере. Но не го формулира точно така. Някак си сдъвка думите и останах с впечатление, че се готви да спомене името ѝ, после се усети и се спря, преди да е казал твърде много.

Той я познаваше. Или я беше разпознал. Сигурна бях.

Имаше поне едно нещо, което можех да направя, за да се почувствам по-добре. Можех да ѝ се извиня. Даниъл беше виновен, че я ударих. Да, тя спеше със съпруга ми, но той ме беше принудил да изживея истински ад. Тя не беше виновна. Категорично не. Сигурна бях, че лъже и нея.

Помолих настойчиво Ото да ми каже коя е тя.

Отначало той не отговори. После си призна, че наистина я познава.

След още няколко минути ми беше разправил всичко, което ми беше нужно да знам.