Съучастници

За един блажен миг, докато се събуждах, аз не бях глупачката, изпаднала в срамна ситуация, не бях измамената съпруга, отворила вратата и навлязла в един друг живот, който ме изгаряше отвътре.

После си спомних.

Казах му, че съм сама.

Следващите му думи ме хвърлиха в ужас.

„Още ли пазиш електрошоковия пистолет, който ти дадох?“

Ледени тръпки плъзнаха по гръбнака ми.

Той ми каза, че пътува към дома ми. Стейси и Тобаяс Нилсен били убити. Неговият частен детектив го бил чул от познат в полицията. Ото беше сигурен, че Дани ги е убил.

Каза ми да не отварям вратата, докато не дойде, да взема електрошоковия пистолет и да се скрия някъде.

После затвори.

Тогава чух входната врата да се отваря.

Скочих от леглото и изтичах в дрешника. Ръчната ми чантичка висеше на закачалката за палта до вратата. Отворих я и извадих оръжието, което Ото ми беше дал. Загасих лампата и седнах на пода в тъмното. Зачаках.

Стъпалото с разхлабената дъска изскърца. Той се качваше горе.

Дръжката на пистолета се изплъзваше от потните ми длани. Трябваше да сменям ръцете си, затаила дъх, докато го държах насочен към коридора. Цялата треперех, не можех да се прицеля добре.

На вратата се появи фигура, сянка.

„Кари, трябва да говорим“, каза той и пристъпи към мен.

Аз му изкрещях да не се приближава, но той продължи да настъпва. Дръпнах спусъка.

Яркосиня искра разцепи въздуха и Даниъл рухна на пода. Тялото му се гърчеше в спазми, сякаш бе получил ужасен припадък, крайниците му удряха по пода с такава сила, че на моменти повдигаха тялото му от земята. От устата му изби кървава пяна.

Пуснах пистолета на пода. Конвулсиите престанаха. Той лежеше неподвижен. После разпери ръце, подпря се на пода и започна да се изправя. Аз бях в дрешника. Той беше до вратата. Издърпах едно от чекмеджетата — беше тежко, от масивен дъб. Вдигнах го, от него се посипаха чорапи, и го запокитих в главата му. Той рухна на пода. Прескочих го и побягнах надолу по стълбите. В този момент Ото влезе през отворената входна врата.

Казах му, че Дани е горе. И че съм го простреляла с електрошоковия пистолет.

Ото ми нареди веднага да изляза навън. Да не викам полиция, поне засега. Просто да го изчакам и ако не излезе до пет минути, тогава да повикам ченгетата.

С обляно в сълзи лице и треперещи ръце излязох на студа. Колата на Даниъл беше на алеята, почти до входа. Шофьорската врата беше отворена. Отидох да седна вътре, за да се опитам да се опомня, да си събера мозъка, и тогава ги видях.