Съучастници

Приех да запазя бижутата, в случай че някой някога направеше връзката между Даниъл и убийствата на Пясъчния човек, и тогава щях да кажа, че ми ги е подарил, преди да изчезне. Щях да ги скрия в къщата, за да остане нещо, което да го свързва с тези убийства. След година щях да поискам Даниъл да бъде обявен за мъртъв и да наследя парите му.

Идеята беше да си мълча и да гледам да не бъда обвинена за смъртта на съпруга ми. А ако полицията го свържеше с убийствата, щях да кажа, че съм го подозирала, но така и не съм имала доказателства.

Ото ме успокои, че всичко ще бъде наред.

Това щяло да бъде нашата тайна.

В следващите дни аз изцяло му се доверих. Двамата се сближихме.

Станахме любовници.

55. Еди

— Лъжи и само лъжи — каза хладно Пелтие, след като прочете дневника заедно със съдията, прокурора и съдебните заседатели.

Наля си още вода, отпи и постави чашата пред себе си. Не че беше жаден — печелеше време, за да успокои нервите си.

— Казвате, че в този разказ има неточности и неистини?

— Да, това казвам.

— Мисля, че сте прав. Вие сте лъгали Кари Милър от деня, в който сте се запознали.

— Не, не съм я лъгал.

— Не сте изхвърлили трупа на Даниъл Милър в парка „Хемпстед Лейк“, това е сигурно. Колата му може да е там, но не и той, нали?

Пелтие присви очи и каза:

— Това е пълна измислица.

— Полицията знае, че Пясъчния човек е наел апартамент през улицата срещу сградата на Лилиан Паркър. Моите детективи успяха да издирят договора, сключен от името на фирма, на чийто адрес откриха фризер. Този фризер — казах, като посочих с пръст екрана.

Предишната вечер бях споделил снимките на Блох с Бил Сунг и прокурора. Не им дадох обяснения, просто казах, че Блох ще потвърди, че снимките са нейни.

На снимката се виждаше фризер във формата на вана насред тъмен прашен офис. Поредица от снимки в близък план изобразяваха труп в найлонов чувал, замразен в блок лед.

— Това е Даниъл Милър, нали, господин Пелтие?

— Нямам представа кой е, за пръв път виждам тези снимки.

— Хората от криминалистичната лаборатория на ФБР са там в момента. Не след дълго те ще потвърдят, че това е Даниъл Милър и че е умрял от рана, нанесена с нож в гърлото. А не от токов удар, не от сърдечен арест след прострелване с електрошоков пистолет, не и от удар по главата. Имате ли да кажете нещо по въпроса?

Пелтие не отговори.

— Другият важен фактор е на снимка номер три. Вижте тук, десният палец на Даниъл Милър липсва. Професор Джонсън вече даде показания, че отпечатъкът, свален от трупа на Стейси Нилсен, е от десния палец на Даниъл Милър…

— Не разбирам какво общо има всичко това с мен — прекъсна ме той.

— Труповете на съпрузите Нилсен са били открити от двама патрулни полицаи малко след седем сутринта, не в един през нощта, когато сте се обадили на Кари Милър, за да ѝ кажете, че са убити. По онова време двамата са си били живи и здрави. Знаели сте, че Даниъл Милър ще се прибере вкъщи, за да види съпругата си. Наплашили сте Кари Милър до смърт — казали сте ѝ да се въоръжи с високоволтовия електрошоков пистолет, който сте ѝ дали. Организирали сте всичко, за да можете да убиете Даниъл Милър и да го представите за Пясъчния човек. Отрязали сте палеца му, после сте убили Тобаяс и Стейси Нилсен и сте оставили отпечатък от палеца на местопрестъплението. Искали сте да натопите Даниъл Милър за вашите

престъпления, господин Пелтие, защото вие сте Пясъчния човек.

Прокурорът беше скочил на крака, за да възрази, но съдия Стоукър му махна с ръка да си седне на мястото.

— Това е абсурд! — извика Ото.

— Пясъчния човек е жив и действа, господин Пелтие. Вече е убил двама свидетели по делото, изпратил е бележка на ФБР и е убил един от агентите им. Но вие и бездруго знаете всичко това.

— Не знам за нищо такова. И никога през живота си не съм виждал този фризер.

— Но фирмата, на която се води наемът, е регистрирана от вашата правна кантора — казах аз. — Вашият печат е върху оригиналния документ за регистрация във Фирмения регистър. Вие сте знаели за този адрес. Нито Даниъл Милър, нито който и да било друг е ползвал някога това място.

— Фирмата беше на Милър.

— Той отдавна не е в състояние да убие когото и да било. Но има още много неща, които не знаем. Защо натопихте него за престъпленията си и после престанахте да убивате? Какво се случи? Какво ви промени?

Той хвърли бърз поглед към Кари, после отново се обърна към мен.