Съучастници

Пясъчния човек се дръпна настрани и видя Дюран по долнище на анцуг, гол до кръста, застанал по средата на мансардата. По ръцете му имаше боя чак до лактите; пръски се виждаха и по корема и широкия му гръден кош. Ако отделяше толкова време за усъвършенстване на живописната си техника, колкото за вдигане на гири, може би щеше да излезе нещо от него.

— Аз съм почитател на изкуството ви — отвърна Пясъчния човек, като излезе иззад статива и пристъпи към Дюран.

Художникът застана нащрек.

— Как влезе тук?

— Вратата беше отворена — отговори Пясъчния човек, като направи още една крачка напред.

— Ей, не се приближавай! Трябва да ми кажеш кой си и какво правиш тук.

— Моля ви, господин Дюран, успокойте се. Надявах се да обсъдим една поръчка.

— Не рисувам по поръчка, така че се разкарай от жилището ми.

Той пристъпи към него, леко приведен, дясната му ръка свита в юмрук и готова да удари. Пясъчния човек пресметна, че Дюран е метър и деветдесет, може би и повече. Около сто и десет килограма. На челото си имаше назъбен белег, а носът му беше разбит преди години и зараснал накриво. Нито едно от тези дребни несъвършенства не фигурираха на автопортрета. Пясъчния човек добави и суета към портрета на художника. Освен това Дюран очевидно беше побойник. Белегът можеше да е последица от няколко неща, но ако се съдеше по ъгъла, най-вероятно беше от счупена бутилка.

Малки, подобни на личинки релефни белези осейваха кокалчетата на ръцете му.

Поглеждайки зад гърба му, Пясъчния човек забеляза две празни бутилки от „Джак Даниълс“ на пода. Долови мириса на уиски в дъха му.

— Последна възможност да си тръгнеш — каза Дюран и направи още една крачка към Пясъчния човек, който стоеше напълно неподвижен. — Тръгни си сам или ще те изнесат…

Не довърши заканата си. Долната му челюст увисна и очите му се разшириха, докато поглеждаше надолу.

Ръката на Пясъчния човек беше протегната напред и стискаше нож за дране на животни. Острието не се виждаше, само дръжката, която се допираше до мускулестия корем на Дюран.

— Знаете ли какво е дамаска стомана, господин Дюран? — попита той.

Художникът не отговори. Беше спрял да диша. Гледаше корема си, а на лицето му беше изписан див ужас.

— Казват, че била толкова остра, че човек дори не усещал разреза.

Той направи крачка назад и извади ножа от корема на Дюран. От раната бликна черна кръв. Дишането му се възстанови, но не за дълго.

Пясъчния човек застана леко разкрачен, със свити колене, и замахна нагоре с ножа като боксьор, който нанася ъперкът. Острието трябваше да се плъзне под брадичката на Дюран, да се вреже в небцето му и да се забие в мозъка му, предизвиквайки мигновена смърт, преди да е успял да извика.

Не улучи.

Чу се звук, от който кожата му настръхна. Пронизителен, стържещ, пращящ звук. Последван от тропането на изкъртени зъби, падащи като градушка върху дюшемето.

Тялото на художника рухна внезапно, изтръгвайки заседналия нож от ръцете на Пясъчния човек. Той се наведе, настъпи с крак челото на Дюран и издърпа ножа от лицето му, където беше попаднал. Избърса го в анцуга му, после огледа острието. Гланцът по метала се бе поизтрил, но характерното преливане на цветовете се виждаше ясно. Сякаш някой беше смесил сребро със син мрамор, за да се получи това наслояване на синкави и бели вълнички. Не беше дамаска стомана, но със сигурност много добра имитация. Той прибра ножа и погледна мъртвеца на пода.

Хвана го за глезените и го помъкна към банята. После заобиколи трупа откъм гърба, повдигна го за косата в седнало положение и скръсти ръцете му на гърдите. Накрая се изправи и го преметна във ваната.

Докато миеше ръцете си на мивката, Пясъчния човек си тананикаше позната мелодия.

Избърса се с кърпата и пристъпи до прозореца. Отсрещната сграда се виждаше идеално. Придърпа единствения стол в стаята, за да се настани удобно, докато гледа отвисоко Манхатън.

Тереза Васкес беше съседка на покойната Лилиан Паркър. От мястото, където беше седнал, той можеше да я наблюдава, както и Лилиан предишната година. Васкес щеше да умре днес. Още не беше решил точно кога, но щеше да му се представи възможност. Не можеше да поеме риска тя да свидетелства срещу Кари относно убийството на Лилиан Паркър.