Съучастници

Не знам по какви механизми се назначават съдиите, но коравосърдечните юристи най-лесно стават такива. Мога да изброя на пръстите на едната си ръка съдиите, на които бих поверил да изведат кучето ми. Съдия Лио Стоукър не беше сред тях. На него не му бих поверил да се грижи и за алигатор. Като млад прокурор му бе излязъл късметът да води дело срещу голям брой дребни гангстери, главно албанци. Успя за осемнайсет месеца да прати в затвора петдесет и осем от тях и макар местата им да бяха заети почти моментално от други и всичките му усилия да бяха като ухапване от комар за албанската мафия, по телевизията и във вестниците той бе възвеличен като герой. Така ставаха нещата в Ню Йорк — не можеш ли да свършиш нещо наистина голямо, поне си давай вид, че го вършиш, и ще постигнеш същото, ако не и повече.

Стоукър яхна вълната и тя го отведе до съдийския пост. Вече имаше десет години стаж като съдия и нямаше нищо против да кара нататък в същия дух, изпращайки колкото се може повече хора зад решетките. Да приключва дела — това е всичко, за което отговаря един съдия. Това е неговата функция: да прекара възможно най-много хора през системата по най-бързия начин. Докато повечето съдии отделяха поне малко време, за да спазват правилата на справедливия процес, Стоукър никога не бе обременявал съзнанието си с някакви илюзии за справедливост. Пристигаше в девет сутринта и разчистваше делата на бюрото си, после се прибираше у дома и пиеше. През почивните дни играеше голф.

Стоукър никога не се бе женил, което беше необичайно. Да отдадеш цялото си време, за да печелиш дела като прокурор, какъвто беше той навремето, обикновено се заплащаше с един-два провалени брака, но не и при Стоукър. В което имаше логика — бракът, поне на теория, предполага отдаденост на другия, нещо, което Стоукър бе неспособен да разбере. По коридорите и в задните стаички на Сентър Стрийт се говореше, че си падал по скъпи момичета и плащал на две ченгета от Нравствената полиция да се грижат увлеченията му да не довеждат до неудобни ситуации. Публичният му образ беше важен за него и той често биваше засичан по ресторантите с дами, наполовина на годините му, които изглеждаха като модели от каталог.

Стоукър гледаше да не се разчуе, че наистина си ги набавя по каталог.

Беше покварен не само в служебните си дела, но и в личния си живот.

Сега седеше на масата си в една зала на Сентър Стрийт и ни гледаше отвисоко. Пръстите му бяха сплетени, косата му — зализана назад с брилянтин или лак. Бронзовият му тен никога не избледняваше независимо от сезона, а по-светлите петна около очите издаваха ползването на солариум. Кожата му винаги имаше някакъв особен блясък, сякаш пръскаше с лак не само косата, а цялото си лице.

— Господин Флин, ще стигна и до вас след минута. Господин Уайт, разбирам, че имате искане до съда.

Дрю Уайт беше един от прочутите прокурори в града. Както и един от най-големите мръсници. Той скочи на крака и закопча сакото си. Никога не съдя за хората по външния им вид. Изправен, Уайт беше под метър и шейсет. Никой не смееше да спомене, поне пред него, обувките с петсантиметрови токове, които носеше. Защитниците по наказателни дела и повечето жени, с които работеше, чакаха с нетърпение края на работния ден, за да се съберат в някой бар и да му се подиграват. Имаше репутация на усърден наставник на младите прокурори, но само от женски пол. Чувал бях, че в прокуратурата тихомълком са съкратили не по-малко от пет прокурорки, имали дързостта да се оплачат, че са станали жертва на сексуален тормоз от страна на Уайт. Това бяха само слухове, но Кейт си бе поставила за задача да издири тези жени. Да съди фирми и институции за сексуален тормоз беше истинската ѝ страст и тя беше дяволски добра в това. Слуховете включваха и опит за изнасилване на коледно парти в прокуратурата. Бил сложил опиат в питието на млада прокурорка шест месеца след назначението ѝ. Две секретарки, които го забелязали, че се опитва да си тръгне с нея, я измъкнали от таксито му, преди да я е отвел някъде насаме. Коридорната мълва гласеше, че имало и по-тежки случаи, и само мистериозното изчезване на един комплект за установяване на изнасилване спасило задника му от наказателно дело.

Преди да заговори, Уайт се извърна и ни изгледа — мен, Хари и Кейт — като внимаваше съдията да не види лицето му.

Погледът му се задържа най-дълго върху Кейт. Усмихна ѝ се. Само за миг, но усмивката му в никакъв случай не беше дружелюбна. Така се усмихва пиян човек на чийзбургер в четири часа сутринта — заканва се да го изяде. После Уайт се обърна към съдията и започна да представя екипа си.

— Еха! — възкликна Кейт. — Това някаква нова прокурорска тактика ли е? Да накараш опонента си да повърне.

— Така ли флиртуват днешните млади мъже? — каза Хари. — За момент си помислих, че е получил инсулт.