Съучастници

За целта Уайт бе призовал трима свидетели. Бил Сунг потвърди пред съдията, че е отишъл в дома на Кари Милър в Олд Уестбъри и не я е намерил, което било нарушение на мярката ѝ за неотклонение. След него една помощник областна прокурорка на име Сандра Колинс даде показания, че се е свързала с всички болници и психиатрии в Манхатън, както и с тези по местоживеене на Кари Милър, освен това проверила и в Централния полицейски регистър и доколкото можела да прецени, тя не била приемана като пациентка, нито била арестувана. Колинс отговаряше кратко и делово, но сякаш се гърчеше на стола си, докато Уайт я оглеждаше, особено когато погледът му се спираше на краката ѝ.

Зададох на Колинс и Сунг два едни и същи въпроса и получих идентични отговори.

— Съпругът на Кари Милър е издирван от нюйоркската полиция и ФБР за множество убийства, нали така?

И двамата казаха „да“.

— Възможно е Кари Милър да е била отвлечена от съпруга си, нали?

И двамата се съгласиха.

Това беше най-доброто, което можах да направя.

— Изслушах показанията — започна съдия Стоукър — и бих помолил да се запише в протокола за целите на писменото ми становище, че лично съм отправил към обвиняемата предупреждение за последиците от неспазване на мярката за неотклонение. Тя е предупредена и потвърди, че разбира, че делото ще продължи в нейно отсъствие, ако се отлъчи. В този смисъл аз съм убеден, че тя се е отлъчила по собствено желание…

— Господин съдия… — обадих се аз, но той ме прекъсна:

— Не, господин Флин. Няма никакви данни, че клиентката ви е отвлечена. Аз съм възприел подход, основан на доказателства. Делото продължава в нейно отсъствие. Закривам заседанието.

Уайт отново обърна лице към нас. Без облизване на устни. Без ехидни забележки. Без закачливи погледи. Просто се усмихна самодоволно и излезе от съдебната зала.

Хари въздъхна и каза:

— Единственият ни шанс в това дело беше Кари да даде показания. Ако беше разказала историята си пред съдебните заседатели така, както я разказа на нас, те щяха да ѝ повярват. Без нея защитата отива на кино.

Погледнах към Кейт, която тъпчеше книжата, айпада и писалката в кожената си чанта. Устните ѝ бяха стиснати гневно, вещите ѝ се удряха глухо в дъното на чантата.

— Блох ни е нужна — заяви тя. — Трябва да издири Кари Милър и да я домъкне в съда.

Тримата излязохме от съдебната зала. Отвън ме чакаше Бил Сунг.

— Еди, може ли да поговорим насаме?

Кимнах и двамата се отдалечихме към един тих ъгъл на фоайето до закрит с решетки прозорец. Стъклото беше придобило тютюнева патина от саждите и мръсотията на града. Огледах се — навсякъде се виждаха групички адвокати с клиентите им, седнали или прави, разговарящи помежду си с чаши блудкаво кафе в ръце, изчакващи да бъдат извикани в съдебна зала. Трудно бе да се каже кой е адвокатът и кой — бандитът. Помислих си, че прозорците може би са мръсни от вътрешната страна — по тези коридори се разхождаха всякакви боклуци.

— Обадиха ми се от охраната пред сградата на Тереза Васкес. След убийството на Честър Морис сме поставили засилена охрана на всички свидетели. Блох е била видяна да влиза в апартамента на Лилиан заедно с Гейбриъл Лейк. Двамата с теб нямаме какво да делим, затова те предупреждавам приятелски: с Лейк можете да си навлечете само неприятности.

— Защо?

— Послушай ме.

— Но ти му вярваше достатъчно, за да го привлечеш към разследването, както искаше Дилейни. Какво лошо има, ако Блох работи с него?

Сунг сбърчи вежди — не ядосано, а объркано.

— Дилейни искаше Лейк да работи с нея. Отказах ѝ. Убийството ѝ не променя нещата. Миналата година той ме молеше да го наема като консултант, но аз казах „не“.

— Но той ни спомена, че работел…

Не довърших изречението си. Изведнъж ми просветна. Лейк ни беше излъгал. Той си имаше своя мисия.

— Не можеш да му имаш доверие, Еди. Освен това е опасен.

— И Блох не е безобидна.

— Не мога да говоря повече. Информацията е засекретена. Ще ти кажа само това: навремето Лейк разби врата, през която не му беше работата да влиза. Нахлу в нелегална фабрика за дрога съвсем сам, без подкрепление. В нея имало четири милиона в брой и двайсет и два килограма хероин, при това добре охранявани. От десетима мъже, трима от които бивши военни. Разследването заключи, че е било самозащита. Инцидентът се разчу. Този тип се оказа някакво суперченге. Герой. После Бюрото тихомълком го пенсионира по здравословни причини, защото имало и друга страна на историята. Нещата явно били започнали като самозащита, но не завършили по този начин. В един момент Лейк имал възможност да се измъкне. Но останал и очистил всичките тези мъже, въпреки че бил тежко ранен. Последния с два куршума в гърдите. После презаредил и изпразнил пълнителя в лицето му. Екзекутирал го. Той е убиец, Еди. Не искам да се доближава до хората ми и те съветвам да го държиш далече от своите.