Съучастници

Спомних си притеснения мъж, с когото закусвахме. Почукваше с пръсти по масата, докато говореше, и не можеше да си поръча дори мъфин. Реших да кажа на Блох за всеки случай, но впечатленията ми от Лейк някак не се връзваха с описанието на Бил. Благодарих му, той не беше длъжен да ми казва каквото и да било, но реших да си съставя собствено мнение за Лейк и да оставя Блох да направи същото.

Огледах се за Уайт. Исках да говоря с него за подслушвателното устройство, включено към телефона на Пелтие. Да го предупредя, че няма да оставя да му се размине. Подслушването на адвокат по наказателно дело беше простъпка, слагаща край на кариерата на прокурора, дори да бе извършено със заповед, издадена от някой сговорчив съдия. Това беше най-долното нещо, за което някога бях чувал. Ако се разбереше, Уайт нямаше да си намери работа и като чистач в адвокатска кантора.

Тримата с Хари и Кейт излязохме навън сред гмеж от репортери. Всички се бяха скупчили около Уайт като сини акули, разкъсващи мъртъв тюлен. Уайт се извърна, помаха им и се качи в чакащата до бордюра кола.

Първа до нас се добра млада репортерка в черен раиран костюм и с очила, дебели като дъната на бутилки от кока-кола. Завря диктофон в лицето ми, но не прецени движението си и ме удари по устата, докато питаше:

— Смятате ли, че Кари Милър е избягала заедно със съпруга си? О, боже, толкова съжалявам…

— Няма проблем — казах аз и докоснах устните си. Нямаше ли кръв, нямаше проблем. Преди останалите журналисти да я бяха настигнали, аз я попитах: — Как се казвате? Кой ви е номерът?

— Бети Кларк от „Сентинел“ — отвърна тя и ми подаде визитка.

— В момента не мога да направя изявление, но ще държим връзка. Ако се договорим, ще ви дам ексклузивно интервю, когато всичко това приключи.

— В какъв смисъл да се договорим? Нашият вестник не плаща за информация.

— Боже, не искаме пари. Само някои дребни справки.

С тези думи се обърнах и с Хари и Кейт си запроправяхме път към улицата. След като репортерите разбраха, че няма да получат нищо повече от нас, ни оставиха на мира.

Приближих се до Рей, който имаше количка за хотдог пред Съдебната палата и ми правеше отстъпки и безплатна реклама, откакто изкарах племенника му от ареста.

— Три хотдога с мръсна вода, Рей — казах аз и му подадох една петдесетачка.

Някои улични продавачи запичат кренвиршите си на скара. Най-добрите се поддържат топли в малка вана от неръждаема стомана, пълна с нещо, което прилича на вода от реката, но всъщност е отвара от кимион, люти чушки, лук и един господ знае какво още.

— Не искам хотдог — обади се Кейт.

— Това ни е обядът. Имаме страшно много работа за вършене. Повярвай ми, нужна ти е храна.

Рей ни приготви три хотдога. С горчица, кетчуп и лук за Хари. Само с горчица за Кейт и за мен. Взехме си и по една газирана напитка, намерихме пейка по средата на Фоули Скуеър и седнахме да наблюдаваме минувачите. Докато дъвчехме и отпивахме от кенчетата, аз им разправих какво ми е споделил Сунг, после позвъних на Блох, за да проверя дали е добре. Тя отговори веднага.

— Тук възникна нещо. Трябваш ми. Залови ли вече Пясъчния човек?

— Ако щеш вярвай, но точно в този момент ми е пред очите — каза Блох.

18. Блох

— Не я е нападнал в жилището ѝ, защото не е могъл да влезе — каза Блох.

Тя отвори вратата и огледа ключалките отвътре. По метала имаше драскотини, но не можеше да се каже дали са от опит за проникване с взлом или от непохватен наемател.

— Не по-малко трудно е обаче да сграбчиш някого на улицата и да го завлечеш в тъмен пасаж, без да те видят и чуят — добави тя.

— Той не би го направил. Предполагам, че я е убедил да отиде там с него — отвърна Лейк.

— Глупости. Нито една жена в Ню Йорк не би влязла в тъмен пасаж с непознат.

— Има нещо, което би я подмамило да влезе. Свидетелите не са чули писъци или шум от борба, но са чули…

— Котки — каза Блох.

Двамата се спогледаха и дълго не отместиха погледи един от друг. Но очите им бяха безизразни. Съзнанието им беше някъде другаде, наелектризирано от усещането за пробив. Имаше нещо важно, нещо животоспасяващо, което Блох бе в състояние едва ли не да вкуси, да пипне, и то беше там, пред очите ѝ…

Лейк пристъпи към кухненския кът, наведе се и вдигна от пода една от котешките панички. Червената, на която отстрани пишеше „Пучи“. Другата — синя — беше надписана „Тропчо“.

— Съседката от горния етаж е прибрала котката. Така пише в преписката по делото. Но е имало повече от една… — каза Лейк.

Блох погледна двете панички, после отвори айпада си и прегледа още веднъж снимките от пасажа, като търсеше тези в по-общ план.

— Ето — обяви тя. — Обявата на стената.

Тя увеличи с два пръста кадъра. До стария плакат за рок група се виждаше частично откъсната обява. Не се четеше цялата. Онова, което бе останало, беше с дебели главни букви:

… БЕНА КОТКА

Отдолу имаше номер на мобилен телефон. Лейк извади своя, набра номера и натисна бутона за говорител.

Телефонът не иззвъня. Включи се гласова поща.