Съучастници

Това ѝ струваше огромни усилия, беше останала без дъх, но едва ли не се усмихна, когато успя да се изправи на крака, освободена от проклетия стол. Мускулите на гърба я боляха от усилието. Тя изчака да се поотпуснат, после се наведе напред и прекара ръце по хълбоците си и надолу по бедрата. Приклекна и седна на пода, после вдигна ръцете си напред и нагоре и един по един провря краката си между тях.

Ръцете ѝ, все още вързани, бяха вече пред нея. Можеше да се изправи.

От усилието се бе изпотила и вече не ѝ беше студено освен на стъпалата. Зъбите ѝ бяха престанали да тракат.

Зъбите.

Тя вдигна китки пред лицето си, изви глава настрани и успя да подпъхне долните си предни зъби под свинската опашка.

Започна да дъвче.

Здравата пластмаса се впиваше в долната ѝ устна, усети вкус на кръв, докато движеше челюстта си напред-назад; по лицето ѝ се стичаха сълзи, напуканите ѝ устни смъдяха, китките ѝ се разраниха, цялото ѝ тяло се тресеше.

Свинската опашка се скъса.

Когато падна на пода, тя я проследи инстинктивно с поглед и в този момент видя тясна ивица светлина. Не идваше от пода, беше отражение. Погледна нагоре и видя малък процеп в тавана. Отначало не разбираше на какво място е попаднала. Беше тясно, това беше сигурно, може би около метър и петдесет на три метра. Таванът беше нисък, както бе подозирала. Много нисък. Кейт не беше висока, но без усилие го докосваше. За нейно учудване, когато го почука с кокалчетата на ръката си, той издрънча на желязо.

Очевидно над главата си имаше огромна стоманена плоча, която служеше за покрив. Кейт притисна длани към нея и се опита да я надигне. Плочата изобщо не помръдна. Тя пристъпи към края на тясното помещение и се озова точно под миниатюрния процеп. Беше достатъчно широк, за да се провре хартиена салфетка през него, но само толкова. Дори не можеше да вкара там върховете на пръстите си. Опита се отново да повдигне стоманената плоча, но тя беше прекалено тежка.

Сега вече разбра къде се намира.

Миризмата на моторно масло, пясъкът по пода, формата и размерите на пространството. Опипа стената, стигна до тесния край на правоъгълника и откри, че там бетонът е заменен от дърво, но не изцяло. Сякаш в бетона имаше прорез и в него бе поставена дървена стена.

Това беше канал за ремонт на автомобили.

Мястото, където и да се намираше, някога бе служило за автосервиз, вероятно специализиран за ремонт на автобуси, камиони и други тежки превозни средства. Дървената част от стената беше всъщност преграда. Зад нея сигурно имаше бетонни стъпала, които извеждаха нагоре от канала. Беше специално направена, за да закрива стъпалата, когато каналът не се е ползвал. Когато се е ползвал, работниците са слизали вътре, а отгоре се е вкарвало превозното средство, като те са имали удобен достъп до шасито и частите около него във времената преди създаването на достатъчно мощни хидравлични крикове, които да повдигат тежките превозни средства.

Сега каналът беше покрит със стоманена плоча. Ако тя успееше някак си да я премести, щеше да излезе от там.

Чу шум, наподобяващ изпукване, изхрущяване. После нещото, произвело шума, издаде различен звук. Гугукане и плясък на гълъбови крила.

Беше птица. Само някаква глупава птица.

Кейт се спря да помисли. Трябваше да се махне от тук.

Само че нямаше представа как.

46. Откъс от дневника на Кари Милър

5 юни

В живота ми имаше само един човек, на когото си мислех, че мога да имам доверие.