Вихърът на Жътваря

Не вярваше, че е възможно плът да може да се движи в толкова много посоки едновременно. Всяка издутина под коприната сякаш притежаваше своя собствена телесна независимост и в същото време всичките напредваха в цялостен хор от ликуваща сексуалност. Щом сянката й го погълна, Техол изскимтя безсилно и се опита да издърпа погледа си нагоре, над пластовете гънки на корема й, над невероятно високите, издути като торби със зърно гърди — потъна за миг в бездънната цепка между тях — след това, с героично усилие, още по-нависоко до гладкото виме под брадичката й. И още по-високо, с изпънат врат до невъзможно кръглото лице и ярко боядисаните устни — и още нагоре — „Блудния да ми е на помощ“ — до сладките, разбиращи очи.

— Ти ме отвращаваш, Техол.

— Аз… какво?

— Къде е Бъг с онзи проклет диван?

Техол се наведе над масата, после отново се дръпна назад, подведен от инстинкта за самосъхранение.

— Ръкет? Ти ли си това?

— Тихо, глупако. Имаш ли представа колко време ни отне, докато усъвършенстваме тази илюзия?

— Н-но…

— Най-доброто прикритие е подвеждането.

— Подвеждането? О, ами… о, ама разбира се. Ако го поставиш… така… В смисъл целия… По целия този начин. Извинявай, изтървах се. Грешно се изразих, в смисъл…

— Престани да зяпаш циците ми.

— Ще съм единственият, който не зяпа — не остана длъжен той, — а това ще е много подозрително. Освен това кой реши за точно това… отрицание на вечното земно притегляне? Вероятно Ормли — свинските му очички намекват за извратени фантазии.

Бъг се върна с двама от слугите на Хулдо и с дивана. Те го оставиха на пода и припряно се оттеглиха.

Бъг седна на мястото си, поклати глава и въздъхна:

— Ръкет, да не би да си въобразяваш, че жена от твоя калибър вече няма да е в немилост в Ледерас?

— Не, ако изобщо не се показвам навън, нали? Както се оказва, в този град е пълно със саможивци…

— Защото повечето от тях бяха илюзиите на Гилдията — фалшиви самоличности, които можете да приемете, ако необходимостта го наложи.

— Точно така — отвърна тя все едно, че е поставила нещата на място.

Което веднага след това направи със съвършено изящество — отпусна се плавно в огромния диван и просна алабастровите си ръце на облегалката, от което гърдите й се повдигнаха още нагоре и се разтвориха като Портите на прокълнатите.

Техол се обърна към Бъг.

— Съществуват известни закони, свързани със свойствата на физическите тела, нали? Трябва да има такива. Сигурен съм.

— Тя е непокорна жена, господарю. И моля ви, ако обичате, нагласете си одеялото. Там, да, под тази благословена маса.

— Престани.

— Кого или какво по-точно обсъждате? — попита Ръкет с похотлива колкото за две жени усмивка.

— Проклета да си, Ръкет, току-що поръчахме. Бъг плаща, в смисъл, компанията му. А ето, че апетитът ми… ами… той…

— Се измести? — попита тя и съвършените тънки вежди се повдигнаха над разбиращите очи. — Проблемът с мъжете току-що бе изяснен: вашата неспособност да се насладите на повече от едно удоволствие едновременно.

— Нещо, което ти в момента олицетворяваш с ужасно съвършенство. Всъщност колко точно е съвършена тази ваша илюзия? В смисъл, диванът скърца и прочие.

— Не се съмнявам, че гориш от желание да проучиш този труден въпрос. Но най-напред, къде е Хулдо с обяда ми?

— Той само те погледна и излезе да наеме още готвачи.

Тя се наведе над масата и придърпа блюдото му.

— Това ще свърши работа. Особено след жестокия ти опит за хумор, Техол. — Започна да се храни с нелепо изящество.

— Там няма истински вход, нали?

Хапката спря по средата на пътя към отворената уста.

Бъг нещо като че ли го задави.

Техол отри потта от челото си.

— Блудния да ме вземе, започвам да губя ума си.

— Принуждавате ме — каза Ръкет — да ви докажа обратното. — Хапката потъна в устата й.

— Очакваш от мен да се поддам на илюзия?

— Защо не? Мъжете го правят по хиляда пъти на ден.

— Без това светът би спрял да се върти.

— Твоят може би.

— Като стана дума — прекъсна ги припряно Бъг, — вашата гилдия, Ръкет, скоро ще банкрутира.

— Глупости. Разполагаме с повече скрито богатство и от тръст „Свобода“.

— Това е добре, защото те много скоро ще открият, че повечето им тайни активи са така дълбоко подронени, че не само нищо не струват, но и са фатални пасиви.

— Нашето го прехвърлихме извън империята, Бъг. Преди месеци. Още щом разбрахме какво правите двамата с Техол.

— Къде? — попита Бъг.

— Трябва ли да ви го кажа?

— Няма да ви закачаме. Нали, Бъг?

— Разбира се, че не. Исках само да се уверя, че е, хм, изнесено достатъчно далече.

Ръкет присви очи.

— Толкова ли сте близо?

Двамата си замълчаха.

Тя погледна за миг блюдото пред себе си, след което се отпусна назад като жив шлюз, коремът й отново се надигна от сенките на копринените вълни.

— Е, добре, господа. Южен Пайлот. Достатъчно далече ли е, Бъг?

— Горе-долу.

— Този отговор ме изнервя.

— Скоро ще обявя неплатежоспособност по всичко, което дължа — обясни Бъг. — Това ще предизвика огромен финансов срив, който няма да пощади нито един сектор на индустрията и не само тук в Ледерас, а из цялата империя и извън нея. Щом го направя, ще настъпи хаос. Анархия. Може да умрат хора.