Вихърът на Жътваря

— Толкова голяма ли е „Конструкции Бъг“?

— Ни най-малко. Ако беше, отдавна щяха да са ме хванали. Не, има около две хиляди привидно независими малки и средни холдинга, всеки от които е идеално поставен според подлия замисъл на Техол така, че да гарантира убийствения срив. „Конструкции Бъг“ е само първият надгробен камък, който ще се прекатури — а гробището е доста претъпкано.

— Тази аналогия ме изнервя още повече.

— Обаянието ти леко помръква, когато си изнервена — отбеляза Техол. — Моля те, върни си самоувереността, Ръкет.

— Затвори си устата, Техол.

— Във всеки случай — продължи Бъг, — тази среща беше, за да поднесем на теб и на Гилдията последното предупреждение преди срива. Излишно е да казвам, че случи ли се това, ще съм труден за намиране.

Очите й се спряха върху Техол.

— А ти, Техол? И ти ли се каниш да се набуташ в някоя дупка?

— Мислех, че вече не говорим за това…

— В името на Бездната, господарю — измърмори Бъг.

Техол примига, първо към Бъг, после към Ръкет.

— О. Съжалявам. Имаше предвид дали се каня да се крия, така ли? Ами, колебая се. Знаете ли, част от удовлетворението е в това да видиш с очите си цялата бъркотия. Защото независимо как сме се вписали в огромния икономически механизъм на Ледер, най-горчивата истина е, че причините зад този неизбежно предстоящ хаос всъщност са системни. Вярно, ние донякъде ускоряваме нещата, но разпадът — в най-истинския му смисъл — е интегрален недостатък на самата система. Тя може да гледа на себе си като на безсмъртна, изключително приспособима и прочие, но всичко това е едновременно илюзорно и подвеждащо. Ресурсите никога не са безкрайни, въпреки че може да изглежда така. А тези ресурси не включват само суровия продукт на земята и морето. Те включват също така труд, както и фаталната самоувереност на една монетарна система, с нейните условни понятия за стойност — двете сили, към които сме насочили погледите си, между другото. Извади от системата най-низшите класи — лишените от собственост, — за да притиснеш инфраструктурата, а след това извади от пазара твърдата валута, за да ускориш рецесията… Защо сте ме зяпнали така?

Ръкет се усмихна.

— Домогваш се до удобството на научния си анализ, за да ни отклониш от по-жалките си мании. Това, Техол Бедикт, е може би най-ниското ниво, до което си стигал досега.

— Но ние тъкмо започнахме.

— Може би ти се ще да вярваш, че случаят е такъв. Колкото до мен, любопитството ми се изчерпа бързо.

— Но помисли за предизвикателствата, които ни очакват, Ръкет!

Тя се изправи.

— Ще изляза през задния вход.

— Няма да можеш да се мушнеш.

— Уви, Техол, същото важи и за теб, ако ме разбираш. Лек ден, господа.

— Почакай!

— Да, Техол?

— Ами, хм, вярвам, че този разговор ще го продължим на някоя по-късна дата?

— Не мисля да се мотая тук заради това — заяви Бъг и скръсти мускулестите си ръце в израз на… нещо. Отвращение може би. Или пък, помисли си Техол, по-скоро на жалка завист.

— Нищо не е сигурно — отвърна Ръкет. — Освен истината, че някои мъже са склонни да потъват в илюзиите си за величественост.

— О! — измърмори Бъг. — Много мило, Ръкет.

— Ако това не ме беше оставило без думи, щях да кажа нещо — заяви Техол, след като Ръкет се измъкна през вратата.

— Не се съмнявам, господарю.

— Вярата ти ми носи облекчение, Бъг.

— Слаба утеха в сравнение, предполагам.

— В сравнение — съгласи се Техол и кимна. — Е, дали да не се поразходим, стари приятелю?

— Стига облеклото ви да не е обезобразено от неприлични издутини.

— Един момент.

— Господарю?

Техол се усмихна на тревогата, изписала се на лицето на Бъг.

— Просто си я представих заклещена в задния проход на Хулдо. Без да може да се обърне. Безпомощна всъщност.

— Ето на — въздъхна Бъг. — Успя да паднеш още по-ниско.

Имаше една стара гралска легенда, която бе започнала да измъчва Таралак Вийд, въпреки че не можеше да схване добре връзката й с този момент; тук в Ледерас, с Крадеца на живот, който крачеше до него през гъстата тълпа около пазарските сергии срещу канала Квилас.

Гралите бяха древен народ. Племената им бяха обитавали дивите хълмове на Първата империя и беше имало гралски отряди на служба в прочутите армии на Дессимбелакис като следотърсачи, авангардни и ударни части, въпреки че този начин на бой не им подхождал добре. Дори тогава гралите предпочитали своите кръвни войни, проливането на кръв в името на личната чест. Търсенето на възмездие било достойна кауза. Избиването на чужденци било безсмислено опетняване на душата, изискващо мъчителни ритуали на очищение. Нещо повече, такова убийство не носело никакво удовлетворение.

Два месеца преди Големия разгром Ворлок Дювен, повела легиона на Караш в дивите земи на югозапад, изпратила своите седемдесет и четири воини Грал в хълмовете на Тасси, за да започнат кампания за покоряване на племето, което се смятало, че владее този неприветлив район. Гралите трябвало да предизвикат тассите на бой, а след това да се оттеглят, та диваците да ги подгонят по петите и да се натъкнат на подготвената в самия край на височините засада.