Вихърът на Жътваря

— Върнете се при моите арапаи — виждам ги на запад.

— Слушам.

Докато отрядът зад него обръщаше, Надзорникът пришпори коня си в галоп към малката гора от знамена, отличаващи позицията на Атри-Преда, леко встрани от източната бариера от фургони. Теренът тук беше сравнително равен. Друг, малко по-висок хребет минаваше грубо на изток — запад хиляда разтега южно, докато топографията от тази, северната страна, беше повече или по-малко равна с пътя, терен, гъсто обрасъл с висока до кръста остра сребриста трева, известна като „тревата-нож“, буквален превод на оулското име мастебе.

„Червената маска би трябвало да е глупак, ако ни срещне тук.“

Щом наближи, забави коня в тръс. Вече можеше да види Атри-Преда, лицето й се бе зачервило от възбуда, на мястото на напрежението, което сякаш я състаряваше с година всеки ден от Баст Фулмар насам. Беше събрала офицерите си и сега те тръгваха един по един да изпълнят заповедите й. Докато Надзорникът стигна до тях, бяха останали само няколко вестоносци и знаменосецът на отряда под командата на самата Биват.

Брол дръпна юздите.

— Какво се е случило?

— Изглежда, му е омръзнало да бяга — отвърна Биват със свирепо задоволство.

— Открили сте го?

— В момента настъпва към нас, Надзорник.

— Но… защо ще прави това?

В очите й пробяга безпокойство. После тя се извърна и впери поглед на югоизток. Брол също погледна натам и видя прашния облак на хоризонта.

— Вярва, че вече сме изтощени. Знае, че изпитваме недостиг на храна и фураж и че фургоните ни са пълни с ранени. Решил е да ни обезкърви още повече.

Топлият лъх на вятъра изсуши потта от челото на Брол Хандар. Като несекващ дъх на равнините бе този вятър, все от запад или северозапад. Надзорникът облиза напуканите си устни, покашля се и каза:

— Може ли тук да бъде отприщена магия, Атри-Преда.

Очите й светнаха.

— Да. И това ще е нашият отговор.

— А техните шамани? Шаманите на оул?

— Безсилни са, Надзорник. Техните ритуали са твърде бавни за бой. Нито могат да използват груба сила. Днес ще ги съкрушим, Брол Хандар.

— Отново сте поставили Тайст Едур в тила. Торта, оставена от воловете ли се очаква да пазим, Атри-Преда?

— Ни най-малко. Вярвам, че днес ще видите достатъчно бой. Неизбежно ще има удари по фланговете, насочени към обоза ни, и вашите едури ще трябва да ги отблъскват. Спомнете си и за онези два демона.

— Трудно се забравят — отвърна той. — Добре, ще заемем позиции за отбрана. — Той стисна юздите. — Желая ви хубава битка, Атри-Преда.

Биват изгледа отдалечаващия се Надзорник, подразнена от въпросите му, от скептицизма му. Червената маска беше смъртен човек, като всеки друг. Не беше неуязвим за грешки, а в този ден беше направил такава. Отбраняващият се винаги имаше предимство, а общото правило гласеше, че нападащият се нуждае от значително числено превъзходство. Биват беше загубила над осемстотин души от войниците си, загинали или ранени в разгрома при Баст Фулмар. При все това Червената маска не разполагаше с достатъчно хора, ако възнамеряваше да атакува.

В идеалния случай тя щеше да предпочете да разположи силите си по височината на юг, но време за това нямаше. А и като оставаше на място, щеше да изключи височината като фактор в хода на битката. Имаше вероятност Червената маска просто да заеме билото и да я чака, но тя повече нямаше да играе неговата игра. Ако той искаше битка днес, трябваше да атакува. И то бързо. Стоенето и изчакването на височината нямаше да бъде търпяно, не и след като Биват разполагаше със своите магове. „Стой там, ако смееш, Червена маско, срещу вълна след вълна магия.“

Но той идваше. Биват не вярваше, че ще заеме билото и просто ще чака с надеждата тя да изостави защитната формация и да настъпи срещу него.

„Не, той изгуби търпение. Разкри слабостта си.“

Огледа разположението на войските си. Тежката пехота на Пурпурна ярост закована на място най-отляво, на най-източния край на бойната й линия. Тежката пехота на Търговския батальон — най-вдясно. Тежката на Занаятчийския — в центъра. По фланговете им, разтеглени в два ешелона — двадесет вместо десет редици — средната пехота от нейната част. Резервни стрелци и лека пехота, бойците от гарнизона на Дрийн и от средната пехота бяха строени по-близо до карето от фургони. Конницата на блуроуз, разделена в две крила, бе оставила отзад, готова за бърз отговор, за контраатака или да затвори пробив.

Тайст Едур на Брол Хандар пазеха северната страна. Щяха да са с гръб спрямо главната битка, но Биват беше сигурна, че ще има атака срещу тях, друг удар по обоза. И подозираше, че той ще дойде от високите треви откъм северната страна на пътя.

Надигна се на стремената и загледа приближаващия се прашен облак. Съгледвачите й бяха потвърдили, че това наистина е Червената маска. Прашната мъгла като че ли възвиваше към хребета. Атри-Преда изсумтя и махна на един от вестоносците.

— Доведете маговете. На бегом.