Вихърът на Жътваря

— Казвам това малко да го поотложим — изръмжа той. — Адюнкта, позволете да ви представя Атри-Преда Ян Товис и Крайбрежния страж Йедан Дериг — което според мен трябва да е нещо като сержант, командващ някакъв крайбрежен патрул. Какво е Атри-Преда не знам. Капитан? Командир? Все едно, те командваха онази полуиздавена паплач, която перишите измъкнаха от бурята.

Адюнктата гледаше намръщено Ян Товис.

— Атри-Преда, добре дошли. Аз съм адюнкта Тавори Паран от Малазанската империя…

Ян Товис извърна очи към нея.

— Вие ли командвате това нашествие? Колко войници сте хвърлили на брега, адюнкта? Десет хиляди? Двайсет? Видях горящите кораби — проследили сте нашите флоти по пътя от империята ви? Доста дълъг път за едно дребно отмъстително кръвопролитие, нали?

Шурк си мечтаеше за вино. Добре поне, че малазанците не я гледаха вече.

Адюнктата се намръщи още повече, което само подсили впечатлението за сивота.

— Ако желаете — заговори тя хладно, — можем да официализираме статута ви на военнопленници. Въпреки че ми е трудно да охарактеризирам потъващия ви сал като наказателна експедиция. Според докладите, които получих, статутът ви е по-скоро на бежанци, нали? Скромен отряд войници, поели настойничество над множество старци и старици, деца и други цивилни. Да не би да сте плавали насам с идеята, че този остров е останал независим? — Погледът й пробяга към Брулиг, който стоеше подпрян на отсрещната стена. — Това, че сте познати с Шейк Брулиг, предполага, че сте тук, за да решите някакъв личен проблем между двамата.

Ян Товис я погледна невъзмутимо, сви рамене и отвърна:

— Личен — едва ли. „Шейк“ е племенно име, не е титла, и би могло, при желание, да предшества моето име и на Йедан тук, както и нашето „множество бежанци“. Шейките са първоначалните обитатели на централното западно крайбрежие и някои крайбрежни острови. Преди много време сме били покорени от ледериите. — Сви отново рамене. — Моят проблем с Брулиг е свързан с наследството на трона.

Тавори повдигна вежди.

— Наследство? Държите на такива неща въпреки че сте покорени?

— Повече или по-малко. Наследството се предава по женска линия. Кралицата — майка ми — наскоро умря. Брулиг се надяваше да не се върна и да претендирам за титлата. Искаше сам да властва над шейките. Искаше също така, подозирам, да обяви някаква дръзка претенция за независимост, яхнал вълната на вашето нашествие — стига то да се окаже успешно. Да отхвърли ледерийското иго и да създаде нов център за нашия народ на този свещен някога остров. Макар и убиец и изменник, Брулиг е амбициозно същество. Уви, властта му на този остров приключи.

Троутслитър се изсмя злобно.

— Чу ли това, Мейсан Джилани? Можеш вече да престанеш да изтъкваш сладката си плът.

— Не съм сигурна, че вие трябва да вземете решението, Атри-Преда — заяви адюнктата.

— Този ранг вече не съществува. Можете да се обръщате към мен с „кралице“ или Сумрак, ако желаете.

Шурк Елале видя как се отвориха изведнъж очите на Детсмел и се приковаха немигащи в Ян Товис.

Адюнктата също не го пропусна, защото го погледна за миг, после отново се обърна към Ян Товис.

— Сумрак, Страж и Изгрев — измърмори Детсмел. — Цялата нощ покривате, нали? Но проклет да съм, кръвта ужасно е изтъняла. Кожата ви е с цвят на глина — не може да сте били повече от шепа в началото, вероятно бежанци, криещи се между местните диваци. Жалка шепа, но старите титли са се запазили. Пазите Бреговете на Нощта.

Ян Товис облиза устни.

— Само Брега.

Детсмел се усмихна.

— Другото сте го забравили, а?

— Ефрейтор? — каза Тавори.

— Нашето отделение беше на подходящия кораб — обясни Детсмел. — Достатъчно, за да си поговоря доста с чернокожите ни гости. Сумрак — обърна се той към Ян Товис, — тази дума е ледерийска. Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че думата за „сумрак“ на първоначалния ви език е била „йенандър“? И че „антовис“ е означавало „нощ“ или дори „мрак“? Собственото ви име е титлата ви и по изражението ви виждам, че не сте го знаели. Йедан Дериг? Какво значи „дериг“ не съм сигурен — ще трябва да питаме Сандалат, но „йеданас“ е „страж“, действието, както и титлата. Богове подземни, коя вълна е било това? Най-първата? И защо Брега? Защото оттам са дошли новородените К’Чаин Че’Малле, нали? Непотърсените от Матроната. — Суровият му поглед се задържа още миг на Ян Товис, после той отново се отпусна и затвори очи.

„Блудния да пази, цяла вечер ли ще го прави това?“

— Не знам за какво говорите — каза Ян Товис, но беше ясно, че е притеснена. — Всички вие сте чужденци — какво можете да знаете за шейките? Дори в ледерийската история почти не се споменава за нас.

— Сумрак — каза Тавори, — вие сте тук, за да заявите титлата си на кралица — ще обявите ли също така този остров за суверенен?

— Да.

— И в тази си роля ще търсите ли договаряне с нас?

— Колкото по-скоро се договоря с вас, малазанците, да се махнете от този остров, толкова по-щастлива ще съм. И вие също.

— Защо?

Магът Уидършинс взе думата: