Вихърът на Жътваря

Седем едури бяха обърнали играта срещу Корик и Смайлс и ги изтласкваха в необещаващата нищо добро уличка между паянтовите къщи, която след това водеше към изключително неприятен открит за обстрел терен, блокиран от купища дърва от всички страни, освен входа на уличката.

Корик избута Смайлс зад себе си — едурите се бяха струпали в началото на уличката и бавно се приближаваха — и вдигна меча си в готовност да влезе в близък бой. Наполовина обезоръжен, след като бе изгубил щита си. Ако кучите синове започнеха да мятат копия, щеше да си има неприятности.

Тая мисъл го накара да изсумти. Той срещу седмина Тайст Едур, а зад гърба му е само една млада жена, която бе изразходвала всичките си метателни ножове и разполагаше само с тежкия нож за кормене, чието място бе по-скоро в ръцете на касапин. Неприятности? Само ако замятат копия.

Но тези едури явно не държаха да ги нанижат от разстояние. Близък бой искаха и Корик не бе изненадан от това. „Като сетите са, тия сиви мърши. Лице в лице, да. В това е истинската доблест.“ Вдигна меча си и ги подкани да тръгнат напред.

— Стой зад мене — рече на Смайлс, която се беше присвила зад гърба му. — Отвори ми повече място…

— За какво, тъпако? За да умреш стилно ли? Просто посечи няколко, аз се плъзвам отдолу и ги довършвам.

— И те тресват по темето? Не, стой зад мене.

— Няма да стоя и да ме изнасилят всички, които ще си толкова некадърен, че да не убиеш, преди теб да те убият, Корик.

— Добре! Тогава аз ще те тресна с ефеса по темето!

— Единственият път, когато изобщо ще ме треснеш, тъй че давай!

— О, ще те тресна аз, вярвай ми…

Щяха да продължат още и още, но едурите вече се бяха развърнали, четирима във фронт и трима зад тях, и се втурнаха напред.

След това Корик и Смайлс често спореха дали спасителят им беше кацнал от въздуха или просто притежаваше таланта да прескача невероятни разстояния, защото се появи като мълния, прелетя точно на пътя на първите четирима Тайст Едур и в този безмълвен полет сякаш се сви в себе си и изчезна сред святкащите тежки железни остриета. Вихър от странни, кълцащи звуци и след това той вече ги беше подминал — и трябваше много лошо да се натресе в една от купчините дърва. Но вместо това един от тълварите се опря с върха надолу в купчината, мъжът се завъртя около оста на тази единствена допирна точка, обърна се и стъпи, присвит като котка, на дървата — в невъзможен за запазване на равновесие ъгъл, но това беше без значение, тъй като той вече бе скочил назад, откъдето се бе появил, прелетя този път над рухващите, плувнали в кръв тела на четиримата Тайст Едур. Клъц-клъц-клъц-клъц — и задните трима едури също се свлякоха на земята.

Мъжът отново се приземи, присвил глава, и рамото му едва докосна земята, преди да се превърти в пълно кълбо. После незнайно как успя да се изправи на един крак, стъпи и на другия и застана срещу седемте трупа, които току-що беше свалил.

И срещу двама малазански морски пехотинци, които поне този път изобщо нямаха какво да кажат.

Десантниците от Трета и Четвърта рота се бяха събрали пред селската пивница, стояха или седяха на оцапания с кръв калдъръм на главната улица. Някои превързваха рани, други кърпеха броня или заточваха нащърбените остриета на мечовете.

Фидлър седеше на ръба на едно корито с вода от едната страна на входа и преценяваше. От морския бряг дотук трите други отделения от Четвърта рота бяха понесли щети. От отделението на Геслер си бяха отишли Сандс и Уру Хела. От това на Хелиан — Лютс и Тавос Понд, и двамата бяха загинали в това проклето село, докато от хората на Ърб мъртви бяха Хано, а вече и Боул, а Солтлик беше изгубил лявата си ръка. Отделението на самия Фидлър дотук беше останало непокътнато, а това го караше да се чувства гузен. „Като някакви проклети фаворити на Гуглата, наредени в редица отвъд портата. С пера от врана в ръка или повехнали рози, или сладкиши, или каквито там безброй дарове мъртвите с охота връчват на новодошлите си ближни… богове на Бездната, Смайлс ме превръща в поредния каниец с всички тези нелепи суеверия. Никой не те чака отвъд Портата на Гуглата, освен за да ти се изсмее.“

Двамата сержанти от Трета рота се приближиха. Бадан Грук, с когото Фидлър се бе запознал преди малко, и кюонецът, Праймли. Бяха много странна двойка, но винаги става така, нали?

Праймли го погледна странно почтително и рече:

— Нямаме проблем с това.

— С кое?

— Със старшинството ти, Фидлър. Е, и какво правим сега?

Фидлър се намръщи и извърна очи.

— Някакви загуби?

— От това дребно счепкване? Не. Тия едури се разбягаха като диви зайци. Много по-страхливи са, отколкото очаквахме.

— Не обичат боя „щит срещу щит“ — рече Фидлър и се почеса по мръсната брада. — Ще го заобичат, особено след като имат ледерийска войска с тях. Но напоследък са зарязали тази тактика, тъй като с нашите муниции им става скъпо. Не, дебнеха ни, биеха ни в засада и ни изтласкваха. Традиционният им стил на бой, предполагам.

Праймли изсумтя.