Вихърът на Жътваря

— Изтласквали са ви, казваш. Значи от тая страна на Ледерас най-вероятно ни чака някоя проклета армия. Наковалнята.

— Да. Точно затова би трябвало да изчакаме тука малко. Знам, че е рисковано, едурите могат да се върнат и следващия път да са хиляди.

Присвитите очи на Бадан Грук се присвиха още повече.

— Да се надяваме вашият Юмрук да дойде навреме с много повече морска пехота.

— Вече е и вашият Юмрук, Бадан Грук.

Сержантът кимна рязко и се намръщи.

— Хвърлиха ни в тая каша само заради загубите на Четвърта при Ю’Гатан.

— Адюнктата непрекъснато прави промени — каза Праймли. — Нямаме Юмруци за нищо друго освен морската пехота — след времето на Кръст…

— Е, сега имаме. Вече не сме в малазанската армия, Праймли.

— Да, Фидлър, отчитам го това.

— Това е предложението ми — повтори Фидлър. — Изчакваме малко тук. Нека маговете ни да отдъхнат. И дано Кенеб да се появи, и дано да води със себе си малко повече от дузина морски пехотинци. Виж, за това със старшинството не ме бива много. Бих предпочел сержантите да сме съгласни за нещата, тъй че не ви задължавам за нищо.

— Геслер съгласен ли е с тебе, Фидлър?

— Да.

— А Хелиан и Ърб?

Фидлър се засмя.

— В кръчмата още е мокро, Праймли.

Слънцето беше залязло, но като че ли никой не искаше да ходи никъде. Влизаха в кръчмата само когато трябваше да се донесе ново буре ейл. Главното помещение беше истинска кланица, тъй че никой не беше склонен да се задържа вътре задълго.

Смайлс се приближи и седна до Корик.

— Казва се Скълдет.

— Кой?

— Знаеш кой. Оня, дето може да те убие с палеца на крака си.

— Мислех си за оная атака — отвърна Корик. — Върши работа само ако не я очакват.

Смайлс изсумтя.

— Сериозно. Видя ли някой да лети към мен, режа го на две. Не че ще може да се оттегли или да се откаже, нали?

— Ти си идиот — рече тя и го сръга. — Ей, и близнака ти го срещнах. Казва се Вастли Бланк и от двама ви според мен той е умникът.

Корик я погледна ядосано.

— Какво все се заяждаш с мен, Смайлс?

Тя сви рамене.

— Скълдет. Ще го направя мой.

— Твой?

— Да. Знаеш ли, че си пази мъжкото за жена с царствена кръв?

— Мъжете с такива наклонности не го казват.

— Къде го чу това?

— Освен това ти не си с царствена кръв, Смайлс. Кралица на мидите не се брои.

— Точно затова искам да излъжеш за мен. Уж съм канийска принцеса, пратена в малазанската армия, за да не ме намери Нокътят…

— В името на Качулатия, Смайлс!

— Шшш! Слушай, другите в отделението казаха, че с удоволствие ще излъжат за мен. Какво ти става?

— С удоволствие… ха, това беше добро. Много добро. — Обърна се и я изгледа. — Гориш от желание Скълдет да направи един от летящите си скокове и да кацне точно между краката ти ли? Искаш да забременееш от принц на някакво седемградско племе на летящи катерици?

— Да забременея? Да бе, когато делфините проходят и рибите свият гнезда по дърветата. Няма да забременея. Ботъл ми дава едни билки за това. Милият ми Скълдет може да лее галони със семе в мен цяла проклета от Гуглата вечност и никакви зайчета няма да ми подскачат наоколо.

— Лицето му е като на момиче — каза Корик. — Мъжете казват, че и целувал като момиче.

— Кой ти дрънка всичко това?

— Пестял си семето. Ха!

— Слушай, мъжете нищо не значат. Е, канийска принцеса ли съм, или не?

— Да бе, да. Съперничка за имперския трон всъщност. Бъди летящата риба за летящата катерица и си свий гнездо по дърветата, Смайлс. Като свърши всичко, което трябва да се свърши.

За негова изненада тя се усмихна лъчезарно.

— Благодаря ти, Корик. Ти си истински приятел.

Той зяпна след нея. Горкото момиче. „Катерицата си пести семето, защото не знае какво да прави с него според мен.“

В смрачената улица пред него премина някой. Корик примижа и го позна по походката.

— Ей, Ботъл.

Младият маг спря, погледна през рамо, после се обърна и повлече крака към него.

— Нали трябваше да спиш.

— Не, благодаря.

— Значи даваш специални билки на Смайлс, а? Защо го…

— Какво?

— Билки. Да не забременее.

— Виж, ако не иска да забременее, трябва просто да спре да се качва на всеки…

— Задръж, Ботъл! Чакай малко. Тя каза, че е говорила с теб. За билките…

— А, онези билки. Не си разбрал добре, Корик. Те не са да я пазят да не забременее. Всъщност е някаква отвара от баба ми и нямам представа дали изобщо действа, но все едно, нищо общо няма със забременяването. Ами, ако ме беше помолила за това, има нещо доста благонадеждно…

— Чакай! Какво… какво прави тази отвара, която й даваш, тогава?

— Тя да не я пие по-добре, че… За мъж е!

— За Скълдет?

— Скълдет ли? Какво… — Ботъл го зяпна. — Знаеш ли какво е скълдет, Корик? Растение, вирее на остров Малаз и може би в Джени също. Виж, обикновено има женски растения и мъжки растения, и така се получава плодът и разни такива, нали? Все едно, не е така с миличкия ни скълдет. При него са само мъжки — никакви женски изобщо. Скълдетите си пускат своето… да де, изхвърлят го всичкото във въздуха и накрая някои влизат в семето на други растения и там си стоят, скрито, докато онова семе не поникне, завземат го и хоп — още едно хубаво скълдетче с онова сиво цветче, дето не е никакво цветче, а тънка шушулка, пълна със…