Вихърът на Жътваря

Трул кимна.

— Мисля, че да.

— Така беше много, много отдавна. При Ритуала.

„Аха.“

— Детето пораства, уви — продължи главатарят на клана. — А онова, което е било някога страст, вече е…

„Нищо.“

Хостил Ратор продължи:

— Тук, сред тези кланове, имаше Гадателка на кости. Тя ясно провидя илюзията на това селение. И видя също така, че то отмира. Опита се да спре кървенето му, като се принесе в жертва. Но не успя — духът и волята й се предадоха.

Трул го погледна намръщено.

— Как разбрахте за това място?

— Тя огласи болката си, терзанието. — Т’лан помълча за миг и добави: — Намерението ни беше да се отзовем на призива за Събирането — но потребността в нейния глас бе неопровержима. Не можехме да се отвърнем, та дори това, което трябваше да предадем, да беше — навярно — сетният ни покой.

— А сега сте тук, Хостил Ратор. Онрак вярва, че искаш да узурпираш властта на Улшун Прал, но те спира присъствието на Руд Елале — заплахата, която той представлява за теб.

Очите под изпъкналото чело проблеснаха.

— Да не си дори прошепнал за тези неща, едур. Нима искаш да видиш извадени оръжия тази нощ, дори след дара на Първата песен?

— Не. И все пак по-добре сега, отколкото по-късно.

Едва сега Трул видя двамата Гадатели на кости от Т’лан, които пристъпиха и застанаха зад Хостил Ратор. Песента на жените бе спряла — рязко ли беше прекъснала? Не можеше да си спомни. Все едно, ясно беше, че всички събрани вече слушат само техния разговор. Видя появилия се от тълпата Онрак, видя каменния меч на приятеля си, стиснат в двете му ръце.

Трул отново се обърна към Хостил Ратор, с равен и спокоен тон:

— Вие тримата сте били свидетели на всичко, което някога…

— То няма да оцелее — прекъсна го главатарят на клана. — Как можем да приемем тази илюзия, когато, след като тя се стопи, трябва да се върнем към онова, което всъщност сме?

Руд Елале заговори от тълпата:

— Моят народ не ще пострада. Нито от твоята ръка, Хостил Ратор, нито от твоите Гадатели на кости. Нито от онези, които идват тук — добави той. — Решен съм да изведа клановете и да ги спася.

— Спасение няма — рече Хостил Ратор. — Това селение умира, както и всичко, което е в него. И никакъв изход не може да има. Руд Елале, без този свят твоите кланове дори не съществуват.

— Аз съм Т’лан, като теб — каза Онрак. — Усети плътта, която те облича сега. Мускула, топлината на кръвта. Усети дъха в дробовете си, Хостил Ратор. Взирал съм се в очите ви — на всеки от вас тримата — и виждам онова, което несъмнено го има и в моите. Чудото. Спомена.

— Не можем да го позволим — намеси се Гадателят на кости Тил’арас Бенок. — Защото щом напуснем това място, Онрак…

— Да — прошепна приятелят на Трул. — Ще е… твърде тежко. За понасяне.

— Някога имаше страст — рече Хостил Ратор. — За нас. Никога вече не може да се върне. Не сме вече деца.

— Никой от вас не разбира!

Неочакваният вик на Руд Елале стъписа всички и Трул видя как Улшун Прал, със скръбно лице, посегна да спре храненика си, но той избута гневно ръката му и пристъпи напред. Очите му грееха като жаравата в огнището зад него.

— Камък, пръст, дървета и треви. Зверове. Небето и звездите! Нищо от това не е илюзия!

— Пленени спомени…

— Не, Гадателю на кости, грешиш. — Овладя с усилие гнева си и се обърна рязко към Онрак. — Виждам сърцето ти, Онрак Прекършени. Знам, ти ще си редом до мен — в това, което предстои. Ще бъдеш с мен!

— Да, Руд Елале.

— Значи вярваш!

Онрак замълча.

Хостил Ратор се изсмя — тих, хриплив смях.

— Добре, Руд Елале. Онрак от Логрос Т’лан Имасс избира да се бие на твоя страна, избира да се бие за тези Бентракт, защото не може да се примири с мисълта да се върне към онова, което е бил, и затова предпочита да умре тук. И смъртта е онова, което очаква Онрак Прекършения — всъщност той копнее за нея.

Трул се взря в приятеля си и видя отразена в огряното от пламъците на огнището лице на Онрак истината в думите на Хостил Ратор.

И не се поколеба.

— Онрак няма да е сам.

Тил’арас Бенок се обърна към него.

— Едур, ти си готов да отдадеш живота си, за да защитиш една илюзия?

— Смъртните с радост правят това, Гадателю на кости. Обвързваш се с клан, с племе, с народ или с империя, но за да придадеш сила на илюзията за обща връзка, трябва да подхраниш противоположното — това, че онези, които не са от твоя клан, племе или империя, са чужди на тази връзка. Видял съм Онрак Прекършения, Т’лан Имасс. И го видях сега, отново смъртен. Заради радостта и живота в очите на моя приятел ще се сражавам с всички, които го смятат за свой враг. Защото връзката между нас е приятелството. А това, Тил’арас Бенок, не е илюзия.

Хостил Ратор попита Онрак:

— В своята милост, каквато си я намерил сега, оживяла отново в душата ти, няма ли да отхвърлиш Трул Сенгар от Тайст Едур?

А воинът сведе глава и отвърна:

— Не мога.

— Тогава, Онрак Прекършени, душата ти никога няма да намери покой.

— Знам.