Вихърът на Жътваря

Противно на романтичните възгледи на Хул Бедикт за такива народи, Серен Педак не изпитваше голямо съжаление, щом си помислеше за тяхното неизбежно и често кърваво унищожение. Властта винаги представляваше илюзия, а поддържането й можеше да се съхрани само в изолация. Това, разбира се, не означаваше, че ледерийската система е система на неограничена свобода и свободна индивидуална воля. Едва ли. Едно бреме беше заместено с друго. „Но поне не е разделено според пола.“

Тайст Едур бяха различни. Възгледите им бяха… примитивни. Поднасяш меч, заравяш го на прага на нечий дом, символичната размяна на клетви, толкова архаични, че дори думите не бяха необходими. В такъв ритуал не беше възможно никакво договаряне, а ако бракът не включваше договаряне, то тогава не беше никакъв брак. „Не, само взаимно притежание. Или не толкова взаимно притежание.“ Такова нещо не заслужаваше голямо уважение.

А тук и сега не ставаше дума дори за възможен съпруг, претендиращ за права над живота й, а за проклетия брат на този възможен съпруг. И за да бъде ситуацията още по-нелепа, този възможен съпруг беше мъртъв. „Феар е готов да защити до смърт правото ми да се омъжа за труп. Или, по-скоро, правото на един труп да ме притежава. Е, това е лудост и аз няма да я — не я — приемам. Нито за миг.“

„Да, ето, че надмогнах самосъжалението. Сега просто съм гневна.“

„Защото той отказа отвращението към мен да го разубеди.“

Въпреки цялото й упорство последната мисъл я ужили.

Удинаас — беше я подминал, за да огледа рухналата порта — се обърна към Клип.

— Е, това живо ли е още?

Верижката и двата пръстена на Тайст Андий отново се въртяха. Той се усмихна хладно на ледерийския роб.

— Последният път, който трябва да се извърви, е от другата страна на портата.

— А кой я е сринал на парчета, Клип?

— Вече е без значение — отвърна Клип с още по-широка усмивка.

— Нямаш представа, с други думи — рече Удинаас. — Добре, щом трябва да минем през нея, хайде да не губим повече време. Почти престанах да се надявам, че накрая ще се удушиш с тази верижка. Почти.

Последните му думи, кой знае защо, сякаш стреснаха Клип.

И изведнъж Серен Педак видя тази верижка с пръстените по различен начин. „В името на Блудния! Защо не го разбрах преди? Тя е гарота. Клип е проклет убиец!“ Серен изсумтя.

— И ти твърдиш, че си Смъртен меч! Ти си просто убиец, Клип. Да, Удинаас го видя отдавна — затова го мразиш толкова. Той изобщо не бе подведен от всичките оръжия, които носиш. А вече и аз.

— Губим си времето, наистина — рече Клип, отново привидно невъзмутим, обърна се и закрачи към огромния портал. Силхас Руин тръгна след него и Серен видя, че е отпуснал ръце на дръжките на двата си меча.

— Отпред дебне опасност — заяви Феар Сенгар и да, проклет да е, пристъпи от мястото си точно зад дясното рамо на Серен и застана пред нея. И извади меча си.

Удинаас изсумтя презрително, извърна се наполовина и рече:

— Силхас Руин си е заслужил тази параноя, Феар. Но дори това не означава, че ще скочим в драконова яма. — След което се усмихна вяло. — Не че драконите живеят в ями.

Тръгна след двамата Тайст Андий и Кетъл притича да го хване за ръката. В първия миг Удинаас реагира на докосването все едно, че го е опърлило, но след това съпротивата му изчезна.

Клип стигна до прага, пристъпи напред и изчезна. Миг след това Силхас Руин направи същото.

Удинаас и Кетъл не се поколебаха.

Щом стигна до същото място, Феар Сенгар спря и я изгледа.

— Какво си наумила, Аквитор?

— Мислиш ли, че бих могла да ви изоставя всички, Феар? Да гледам как ще преминете и ако не се върнете, просто да се обърна и да измина целия този безсмислен път — който може би никога няма да оставя? Този избор ли ми остава?

— Всички избори са ти оставени, Аквитор.

— На вас също, бих казала. Освен, разбира се, за онези, които са се предали доброволно.

— Да.

— Толкова лесно го признаваш.

— Може би само така изглежда.

— Феар, ако някой трябва да се обърне сега, това си ти.

— Близо сме, Аквитор. Може би сме на няколко крачки от Финнеста на Скабандари. Как можеш да допуснеш, че изобщо мога да помисля за такова нещо?

— Някаква упорита нишка на самосъхранение може би. Някаква последна моя оцеляла вяра, че наистина имаш мозък, мозък здравомислещ, искам да кажа. Феар Сенгар, ти вероятно ще умреш. Ако преминеш през тази порта.

Той сви рамене.

— Може би, макар и само за да опровергая очакванията на Удинаас.

— На Удинаас?

Смътна усмивка.

— Героят, който се проваля в подвига.

— Аха. И това би било достатъчно удовлетворително?

— Предстои да се разбере. Е, ще ме последваш ли?

— Разбира се.

— Значи доброволно се отдаваш на този избор?

В отговор тя опря ръка на гърдите му и го забута, стъпка по стъпка, през портата. Целият натиск изчезна, щом той премина, и Серен залитна напред — и се блъсна в широките му мускулести гърди.

Той я задържа и я изправи.