Вихърът на Жътваря

Двамата, които му се нахвърлиха от мрака, го изненадаха. Шок, който, както се оказа, за щастие премина бързо. Гаскарал хвърли трупа, който носеше, към убиеца вдясно. Тъй като нямаше време да извади ножа си, просто се хвърли към другия убиец. Отби камата, която мушкаше към гърлото му, хвана главата на мъжа с две ръце и изви силно.

Толкова силно, че краката на убиеца се завъртяха под тялото и вратът изпращя.

Другият убиец, отхвърлен от трупа, тъкмо се изправяше и приклякаше за скок. Гаскарал го изрита под брадичката. Ударът го надигна във въздуха, ръцете замахаха, главата почти се откъсна от гръбнака — беше мъртъв още преди да се смъкне на земята.

Гаскарал Траум бързо се огледа, увери се, че други не идват, и си позволи за миг да се ядоса на самия себе си. Разбира се, щяха да са се досетили, че някой ги прихваща. Тъй че един беше влязъл вътре, докато другите двама бяха останали назад, за да видят кой е непознатият им ловец и след това да се справят с този ловец по обичайния начин.

— Нали? Справихте се кура ми.

Огледа за миг трите трупа. Мамка му, палатката днес щеше да е претъпкана.

Слънцето този ден нямаше да има никакви пречки, за да гледа отгоре битката на К’юсон Тапи. Щом се издигна, стопи облаците и отпрати към земята снопове нажежени копия, докато въздухът не задимя. Брол Хандар, събудил се изненадващо отморен, стоеше пред палатката си и наблюдаваше своите арапаи Тайст Едур, които подготвяха бронята и оръжията си. От неочакваната натежала влага желязото бе станало хлъзгаво и прътите на копията — мазни, а теренът под краката вече бе станал коварен. Морското дъно днес щеше да е кошмар.

Предната вечер бяха наблюдавали подготовката на оулите. Брол Хандар добре разбираше предимствата, които търсеше Червената маска в надеждната основа под краката на воините си, но подозираше, че накрая всички тези усилия ще се провалят. Платната и кожите много скоро щяха да станат точно толкова кални и хлъзгави, колкото теренът извън тях. В първоначалния сблъсък обаче те най-вероятно щяха да наклонят везните… но недостатъчно.

„Надявам се.“

Към него се приближи ледерийски войник — едър мъж, когото бе виждал и преди — с вежлива, странно смирена усмивка.

— Слънцето е съвсем добре дошло, Надзорник, нали? Нося ви поканата на Атри-Преда да се срещнете с нея — бъдете сигурен, че ще имате време да се върнете при воините си и да ги поведете в битка.

— Водете тогава.

Различните части се придвижваха на позиции по края на морското дъно. Брол видя, че пиконосците от Блуроуз този път са спешени: изглеждаха малко объркани с раздадените им предния ден щитове и копия. Бяха останали по-малко от хиляда и Надзорникът видя, че са оставени като помощна част и че ще ги хвърлят в бой само ако нещата тръгнат зле.

— Окаяна пасмина — рече той на придружителя си и кимна към тях.

— Така е, Надзорник. Но забележете, че конете им са оседлани и оставени недалече от тях. Това е, защото нашите съгледвачи не могат да видят Кечра в оулския лагер. Атри-Преда очаква нова атака по фланга от онези две същества и този път ще се погрижи да бъде посрещната от конни пиконосци. Които след това ще ги подгонят.

— Желая им успех. Кечра си остават най-тежката заплаха и колкото по-скоро бъдат убити, толкова по-добре.

Атри-Преда Биват стоеше на края на стария морски бряг и това й осигуряваше гледка към цялото бойно поле. Както обикновено се беше отделила от всичките си вестоносци и адютанти — те стояха струпани и нащрек на четиридесет крачки по-назад — и сега бе сама с мислите си, с наблюденията си, и щеше да остане така — освен срещата с Брол — до самото начало на сражението.

Придружителят му се спря на доста разстояние от Атри-Преда и с ведра усмивка го подкани да продължи напред.

„Как може да е толкова спокоен? Освен ако не е от тези, които ще останат да пазят конете. Какъвто е едър, не прилича на войник — но пък и конегледачи са нужни в края на краищата.“

— Надзорник, изглеждате… добре отпочинал.

— Точно така изглежда, Атри-Преда. Сякаш духовете на предците ми са бдели над мен тази нощ.

— Наистина. Готови ли са вашите арапаи?

— Да. Това сражение ще го започнете ли с маговете си?

— Трябва да бъда честна по този въпрос. Не мога да разчитам, че ще останат живи през цялото сражение. Следователно, да, ще ги използвам незабавно. А ако още са с мен по-късно, толкова по-добре.

— Никаква следа от Кечра значи?

— Не. Вижте, противникът се строява.

— На сух терен…

— В началото — да, но ние ще спечелим този терен, Надзорник. И това е слабостта в тактиката на Червената маска. Ще ударим достатъчно силно, за да ги отблъснем, и тогава оулите ще са тия, които ще се окажат затънали в калта.

Брол Хандар се обърна, за да огледа ледерийските сили. Различните части бяха слети за повече функционалност. По фронта, срещу оулите — три клина тежка пехота. Флангове от лека пехота, смесени със среднотежка и стрелци. Блокове стрелци между клиновете — стрелите им трябваше да надупчат оулската линия така, че когато тежките ударят, да изтласкат врага назад, стъпка, две, пет, десет — и в калта.