Законът на невинността

Версия Б: мъж е натопен за убийството на бивш клиент и в пълно неведение кара с труп в багажника, докато полицията не го спира.

Физическите доказателства се вписват и в двете версии. Едната може да е по-достоверна от другата, когато се опрости. Но един опитен разказвач може да изравни везните или дори да ги наклони на другата страна с различно тълкувание на доказателствата. Точно на този етап се намирахме в момента и аз започвах да виждам това, което обикновено виждам преди всички процеси. Представях си свидетели на скамейката, представях си как разказвам своята версия на съдебните заседатели.

— Очевидно ще вървим към виновност на трета страна — казах. — А човекът, когото ще посочим с пръст, ще бъде Луис Опаризио. Съмнявам се, че той е дръпнал спусъка, но е дал заповедта. Така че той е нашата мишена и нашият свидетел номер едно. Трябва да го намерим. Трябва да го обвържем с документи. Трябва да се погрижим да се яви в съда.

Дженифър Арънсън размаха ръце, сякаш се бранеше от рояк пчели.

— Може ли да се върнем малко? — попита тя. — Обясни ми го, все едно съм съдебен заседател. Какво казваме, че се е случило? Имам предвид, че разбирам. Опаризио е убил Скейлс или е заповядал да го убият, а след това се е опитал да те натопи. Но можем ли да кажем точно как се е случило?

— На този етап нищо не е съвсем ясно очертано — отвърнах. — Имаме много дупки за запълване, точно затова се срещаме сега. Но мога да ви кажа какво мисля, че се е случило, и какво ще потвърдят доказателствата, след като ги имаме всичките.

— Да, ако обичаш — каза Лорна. — Аз съм на мнението на Джен. Трудно ми е да го осмисля.

— Няма проблем — отвърнах. — Нека преминем през всичко бавно. Да започнем с две неща. Първото е враждебността на Луис Опаризио към мен. Преди девет години го притиснах в съда и разкрих връзките му с мафията и сенчестите му сделки в имотния свят. В онзи случай той бе сламено чучело. Лъскава стръв, която пуснах на съдебните заседатели и те я захапаха. Макар той да не бе убиецът, който представих пред съда, бе свързан с някакви сенчести дела, правителството си взе бележка и той и приятелите му мафиоти накрая изгубиха много милиони, когато Федералната търговска комисия спря многомилионна сделка за сливане, която той току-що бе сключил. Мисля, че всичко това обяснява защо той храни неприязън към мен. Не само че го изобличих публично, но струвах на него и на приятелите му мафиоти сериозни пари.

— Няма съмнение — каза Сиско. — Изненадан съм, че чака толкова дълго, за да предприеме нещо срещу теб. Девет години са доста време.

— Е, може би е чакал идеалния момент да ме натопи — казах. — Защото съм сериозно притиснат.

— Това е сигурно — потвърди Лорна.

— Добре, вторият темел на нашата версия е жертвата — казах. — Сам Скейлс, изключителен измамник. Ние твърдим, че тези двамата — Опаризио и Скейлс — се засичат в „Биогрийн“. Те обезкървяват звяра, движат дълга измама, но нещо се обърква. Опаризио трябва да премахне Скейлс, но също така да се погрижи разследването да не доближава „Биогрийн“. Затова аз ставам изкупителната жертва. Някак си е знаел, че имам обща история със Скейлс и че тя е свършила зле. Натъпква трупа на Сам в багажника ми, аз влизам в затвора, а „Биогрийн“ остава чиста и вероятно продължава да изпомпва рециклираното гориво, което правителството толкова много обича.

Огледах трите лица около масата и попитах:

— Въпроси?

— Аз имам два — обади се Лорна. — Първо, каква измама са движели?

— Казва се „обезкървяване на звяра“ — отвърнах. — Да измамиш правителството — тоест звяра, да източиш федерални субсидии за производството на зелено злато: рециклирано гориво.

— Еха — каза Лорна. — Изглежда, Сам се е бил издигнал. Това е доста по-различно от интернет измамите, с които беше известен.

— Добра забележка — казах. — Има нещо, което не се връзва с това, което знам за него, но засега просто ви представям своята версия. Той е имал зелено злато под ноктите. Трябва да разберем дали Сам е отишъл при Опаризио с идеята за тази измама, или просто е бил привлечен във вече течаща операция.

— Някакви идеи защо са се спречкали? — попита Дженифър. — Защо Сам е бил убит?

— Друга дупка, която трябва да попълним — казах. — И моето предположение е, че ФБР са в дъното на тази дупка.

— Вербували са го? — наполовина попита, наполовина предложи Сиско.

Кимнах.

— Мисля, че е нещо подобно. Опаризио е разбрал и Сам е трябвало да умре.

— Но хитрият ход би бил просто да направи така, че той да изчезне — отвърна Сиско. — Защо да оставя трупа някъде, където може и ще бъде открит?

— Добра забележка — казах. — Това отива в списъка с неизвестните. Но мисля, че изчезването на Сам би привлякло вниманието на федералните още повече. А така „Биогрийн“ се капсулира и може би дори започва да изглежда легитимна фирма, която няма нищо общо с измамата.

— Това до голяма степен е само хипотеза — каза Дженифър. — Какво следва? Как да превърнем хипотезата в солидна защита?

— Опаризио — отвърнах. — Намираме го, връчваме му призовка и се погрижваме съдията да наложи изпълнението ѝ.