Законът на невинността

— Взе ли си нещо за ядене? — попитах.

— Ходих в „Тамс“ на „Фиг“ — каза той.

— И аз ядох хамбургер.

— Добре ми дойде. Е, накъде?

— Изчакай малко тук, докато се обадя.

На истинския си телефон потърсих в „Гугъл“ номера на офиса на ФБР в Лос Анджелис и се обадих от предплатената карта. Отговори ми мъжки глас, който произнесе строго: „ФБР“.

— Трябва да оставя съобщение на агент.

— В момента няма никой. Всички се прибраха.

— Знам. Може ли да предадете съобщение на агент Дон Рут?

— Ще трябва да се обадите утре.

— Това е спешно обаждане от таен информатор. Утре ще е късно.

Последва дълга пауза и след това той отстъпи.

— Това ли е номерът, на който тя трябва да се обади?

— Да, а името е Уолтър Ленън.

— Уолтър Ленън. Ясно.

— Моля, обадете ѝ се веднага. Благодаря.

Затворих телефона и погледнах през седалката към Бишоп.

— Добре, карай. Искам да сме в движение, ако тя се обади. Така по-трудно ще ни проследи.

— Без значение в каква посока?

— Знаеш ли какво — карай към дома си. Тази вечер аз ще те оставя, вместо ти мен и след това да взимаш „Юбер“.

— Сигурен ли си?

— Да, карай. Искам да се движим.

Бишоп отлепи линкълна от тротоара и потегли. Скоро беше на 110-а магистрала и караше на юг. Знаех, че ще отиде до 105-а и оттам ще завие на запад към Ингълуд.

Бяхме в лентата за коли с повече от един пътник и се движехме добре. Когато се качвахме на 105-а, телефонът с предплатената карта звънна. Номерът на обаждащия се бе скрит. Отворих капачето, но мълчах. Скоро чух женски глас.

— Кой е?

— Агент Рут, благодаря, че се обадихте. Мик Холър е.

— Холър? Какви ги вършиш, по дяволите?

— Това сигурна линия ли е? Не мисля, че бихте искали този разговор да се записва.

— Да, сигурна е. Какво по-точно е това? Защо ми се обаждаш?

— Поемам риск, агент Рут. Онази вечер, когато партньорът ви Айело искаше да ме хвърли от верандата, вие го дръпнахте. Виждал съм много пъти играта на добро и лошо ченге и не мисля, че тогава се случи това. Не ви харесваше как се държи той.

— Ще ви попитам още веднъж, преди да затворя. Какво искате?

— Ами като начало бих искал да свидетелствате.

Чух саркастичен смях.

— А освен това — продължих непоколебимо — бих искал да ми кажете какво се случи със Сам Скейлс и „Биогрийн“.

— Вие сте луд, Холър — каза Рут. — Очаквате просто ей така да си подритна трудовата книжка?

— Очаквам да постъпите правилно, това е всичко. Нали затова сте станали агент на ФБР? Позовавам се на случилото се онази вечер, но предполагам, че каквото и да се случва и да се укрива, не сте съгласна с него. Партньорът ви може би е съгласен, но не и вие. Знаете, че не аз съм убил Сам Скейлс, и можете да ми помогнете да го докажа.

— Ще повторя. Вие сте луд, ако мислите, че ще захвърля кариерата си заради вас. И не, не знам дали сте убили или не Сам Скейлс.

— Е, може би няма да ви се наложи да си захвърлите кариерата. Може би има вариант да постъпите правилно и да я запазите. Но съм сигурен в едно: партньорът ви няма да запази своята.

— Какви ги говорите?

— Той щеше да ме хвърли от верандата.

— Моля ви, преувеличавате. Той прекали, това го признавам, но и вие го дразнехте, Холър. А и той не заплашваше да ви хвърли. Това е напълно откачено.

Не отговорих и тя продължи:

— Освен това ще е вашата дума срещу думата на двама агенти. Направете си сметката.

— Затова ли винаги се движите по двойки?

Тя не отговори и аз продължих:

— Вижте, агент Рут, по някаква причина ви харесвам. Не ми се е случвало с федералните, но както вече казах — вие го дръпнахте от мен. Така че ще ви направя услуга. Ще ви предпазя да не давате фалшиви показания за инцидента, когато подам оплакване. Така вероятно ще си спасите работата и може би ще постъпите правилно и спрямо мен.

— Сега вече не знам за какво говорите. Това е…

— Имате ли личен имейл адрес? Дайте ми го и ще ви пратя нещо тази вечер. Тогава ще разберете за какво говоря. На верандата има камера, агент Рут. Цялото нещо е записано. Ще е думата на двама агенти срещу видеозапис. Ще загубите.

Последва дълга пауза и аз погледнах през прозореца. Видях, че минаваме покрай новия струващ милиарди долари футболен стадион. След това чух Рут да ми казва имейл адреса си. Запалих лампата на тавана и го записах на хартия.

— Добре — казах. — Ще ви пратя видеото веднага щом се прибера и имам стабилен интернет. Вероятно след час. Да се надяваме, че ще ми се обадите и всичко това може да бъде избегнато — за вас и за партньора ви.

Тя прекъсна връзката, без да каже и дума повече. Прибрах телефона с предплатената карта в джоба на сакото си и изключих лампата на тавана.

— Този запис трябва да е наистина добър, а? — попита Бишоп от предната седалка.

Взрях се в него в тъмнината, лицето му бе слабо огряно от светлините на таблото. Зачудих се дали Сиско вече е потвърдил, че не е шпионин на обвинението. Какъвто и да бе случаят, нямаше нужда да знае какви ги върша.

— Не — казах. — Блъфирах.

28.

Четвъртък, 16 януари