Законът на невинността

Корабът акостира на кея в пристанище Авалон в четири следобед, а там ни чакаше голф електрокар с шофьор от хотел „Зейн Грей Пуебло“. Откара ни заедно с единствената ни чанта нагоре по хълма, а водачът бъбреше за скорошните ремонти в историческия хотел, който някога бил дом на писателя, на който бе кръстен, и където той бе написал няколко от романите си за Дивия запад.

— Живял е тук, защото е обичал да ходи за риба — каза шофьорът. — Все казвал, че пишел, за да може да ходи на риболов, каквото и да означава това.

Само кимнах и погледнах Кендал. Тя се усмихна.

— Знаете ли, че е бил зъболекар? — попита шофьорът.

— Кой? — обадих се аз.

— Зейн Грей — отвърна той. — И това не е било истинското му име. Казвал се е Пърл — женско име. Нищо чудно, че се е представял като Зейн. Това всъщност е било второто му име.

— Интересно — каза Кендал.

Не беше активен сезон и хотелът бе почти празен. Можехме да избираме между няколко стаи, всичките кръстени на най-популярните романи на писателя. Взехме апартамента „Ездачите от Пърпъл Сейдж“, но не защото бяхме чели книгата, а защото имаше изглед към пристанището и работеща камина. Бях отсядал и преди в нея преди много години с Маги Макфърсън, докато още бяхме женени.

Планът беше да останем през по-голямата част от уикенда и да се насладим на компанията си. Никакви телефони, никакви компютри, никакви досадници. Но наехме голф електрокар от хотела, за да ходим до ресторантите и хранителния магазин долу в града.

Обстановката беше чудесна, но за мен в това пътуване имаше нещо тъжно. Чувствах се потиснат и не можех да се отърся от това усещане. С Кендал седяхме пред камината, говорехме, спомняхме си, планирахме. И правехме любов през първите две вечери и в неделя сутринта. Но до понеделник бяхме спрели да говорим за значими неща и аз през по-голямата част от деня седях пред плоския екран и гледах Си Ен Ен, чаках репортажи за мистериозния вирус сред обстойното отразяване на импийчмънта и възпоменанията за Мартин Лутър Кинг.

Бях се постарал, бях си изключил телефона и така и не го извадих от багажа ни, но не можех да откъсна мислите си от други неща. Тежестта на предстоящото и свързаните с него залози ме притискаха.

Имах предчувствието, че с Кендал прекарваме последните си дни заедно, че връщането ѝ в Лос Анджелис и опитът ни да възродим връзката си в крайна сметка ще се окажат неуспешен експеримент. Не можех да определя защо е така. Но в главата ми непрекъснато се въртяха мисли за Маги и срещата в университета, която за кратко събра нашето разпаднало се семейство. И целувката. Бях озадачен как мисли за нещо толкова небрежно, бързо и неочаквано могат така да разклатят крехките темели на възродената ни връзка.

30.

Вторник, 21 януари

Вторникът дойде с мрачно небе и гъста мъгла между острова и континента и на мен това някак си ми се стори подходящо.

Ужасът, който бавно нарастваше през уикенда, се потвърди малко след като си включих телефона за първи път от три дни и половина. Точно когато се канехме да напуснем хотела и да тръгнем към кораба, получих обаждане от Дженифър Арънсън.

— Мики, къде си?

— Далече.

— Какво?

— С Кендал заминахме за уикенда. Казах ти. Както и да е, тъкмо се каним да се връщаме. Какво има?

— Току-що ми се обади Бърг. Искат да се предадеш. Свалили са сегашното обвинение в убийство тази сутрин, събрали са разширен състав съдебни заседатели и са повдигнали обвинение в убийство със специални обстоятелства — финансова облага.

Това означаваше, че няма да има освобождаване под гаранция. Дълго мълчах и мислех как Друкър преглеждаше документите ми, свързани със Сам Скейлс. Какво бе взел? Дали нещо в моите папки бе довело до това?

Кендал забеляза изражението ми и прошепна:

— Какво има?

Поклатих глава. Щях да ѝ кажа след разговора. В този момент трябваше да измисля стратегия, за да се справя с това.

— Добре — казах. — Обади се на секретаря на Уорфийлд. Виж дали може да ни включи в графика за този следобед. Ще се предам тогава и там. Но ние…

— Какво? — попита Кендал.

Вдигнах ръка, за да я накарам да млъкне, и продължих с Дженифър:

— Ще поискаме изслушване за вероятна причина за повдигане на обвинение при специални обстоятелства. Това са глупости.

— Но обвинението пред разширен състав от съдебни заседатели премахва необходимостта от предварително изслушване. То предполага вероятна причина.

— Няма значение. Трябва да се изправим пред съдията и да я убедим, че това е глупав опит на обвинението да наклони терена в своя полза и да нулира часовника.

— Добре, това е един от начините. Бърз процес. Мога да поработя по това. Трябва да се върнеш тук и да си готов да се аргументираш. Мисля, че в този случай трябва да се обърнеш към съда.

— Абсолютно. Ти се заеми с вероятната причина, а аз ще се заема с аргументацията за бързо производство. Тръгвам. Обади ми се дали ще изчакат изслушването, или ще се опитат да ме арестуват преди това. Имам монитор на глезена, така че могат да ме намерят, ако поискат.

— Заемам се.

Затворихме и аз се обърнах към Кендал.

— Трябва да тръгваме. Ще ме арестуват отново.