Законът на невинността

Следващата сутрин настъпи бързо благодарение на блъскането по вратата в седем часа. Кендал скочи от леглото първа, след това и аз седнах толкова бързо, че усетих как мускулите на кръста ми се усукаха.

— Какво става? — извика тя.

— Не знам — казах. — Просто се облечи.

Нахлузих панталоните, които бях захвърлил на пода предната вечер, и грабнах риза от гардероба. Закопчах я и тръгнах бос по коридора, а ужасът, че може да се върна в Двете кули, нарастваше с всяка стъпка. Само ченгетата блъскат по вратата толкова рано.

Отворих и разбира се, на прага беше Друкър с още един детектив, когото не познавах. Зад тях стояха двама униформени. Друкър вдигна документ, който разпознах, че е заповед за обиск.

— Здравейте, господине, имаме заповед за обиск на тази сграда — каза Друкър. — Може ли да влезем?

— Да видим какво имате — казах.

Взех заповедта, която бе от няколко закарфичени с телбод страници. Прескочих преамбюла и описанието на вероятната причина и отидох на същината на това, което търсеха.

— Искате счетоводни документи — казах. — Не ги държа тук. Офис мениджърът ми разполага с актуалните, останалото е на склад.

— Партньорът ми е със заповед за обиск в дома на госпожица Тейлър — каза Друкър. — Имаме и трета за складовото ви помещение. Надявах се, че ще съдействате и ще ни посрещнете там, за да помогнете, след като приключим тук.

Отстъпих от вратата и направих жест с ръка да влязат. Забелязах Кендал на вратата на коридора, водещ към задната част на къщата. Държеше телефона ми.

— Лорна е — каза тя.

— Кажи ѝ, че знам, че я обискират — казах. — Ще ѝ се обадя след пет минути.

Обърнах се към четиримата полицаи, които вече бяха във всекидневната ми.

— Домашният ми кабинет е в дъното — казах. — Предполагам, че ще искате да започнете оттам. Но както вече казах, не държа счетоводни документи тук. Лорна се занимава с това.

Друкър беше непреклонен.

— Ако обичате, заведете ни — каза той. — Ще се опитаме да направим всичко възможно най-безболезнено.

Поведох ги по коридора. Видях, че Кендал се е оттеглила в спалнята ни и е затворила вратата. Когато минах покрай нея, почуках, за да ѝ привлека вниманието.

— Кендал, трябва да остана с тези хора казах. Ще ми донесеш ли чорапи и обувките?

След това отидох до последната врата в коридора, която водеше към спалня, превърната от мен в кабинет. Вътре имаше бюро, отрупано с книжа и папки.

— Това са папки, съдържащи поверителна информация, която нямате право да виждате — казах.

Наведох се и започнах да отварям чекмеджетата на бюрото, за да видят, че са предимно празни.

— Заповядайте, но както виждате — няма счетоводни документи — казах. — Губите си времето, както и моето.

Отстъпих от бюрото, за да направя място на претърсващите. В кабинета имаше диван, на който понякога спях. Седнах, когато Кендал влезе с чисти чорапи и черните ми обувки „Феро Алдо“ с връзки. Подаде ми и мобилния ми телефон.

— Невероятни сте — каза Кендал. — Защо не го оставите на мира?

— Всичко е наред, Кендал — успокоих я. — Грешат, но просто си вършат работата. Колкото по-бързо приключат, толкова по-рано ще се махнат.

Кендал изсумтя и излезе от стаята. Върнах обаждане на Лорна.

— Мики, претърсват всичките ми документи — каза тя, когато вдигна.

— Знам — отвърнах. — Да гледат счетоводните документи. Погрижи се да не гледат поверителни материали.

— Знам. Не им давам да се доближат до тях. Но знаеш, че тук няма нищо, свързано със Сам Скейлс.

— Детектив Друкър е тук. Казах му това, но те ще направят, каквото са решили.

Лорна снижи глас и прошепна следващите въпроси:

— Какво означава това, Мики? Какво търсят?

Не бях имал време да се замисля върху тези въпроси. Казах на Лорна, че ще ѝ се обадя по-късно, и затворих. След това седях, без да помръдвам, на дивана и наблюдавах как Друкър и безименният детектив ровят в чекмеджетата на бюрото ми. Униформените полицаи се размотаваха в коридора. Бяха дошли, за да осигурят провеждането на обиска, ако има съпротива. Но тъй като съдействах, нямаха нищо за вършене и просто стояха с ръце на коланите.

Знаех, че Дейна Смъртната присъда си подсилва обвинението. Предполагах и каква е целта им. Търсеха мотив. Търсеха документи, че Сам Скейлс ме е измамил. Искаха да го докажат чрез моите книжа, а това ми подсказваше, че обвинението в убийство по финансови подбуди все още е в играта.

След няколко минути Друкър затвори всички чекмеджета на бюрото и ме погледна.

— Да проверим гаража.

— В гаража няма нищо — отвърнах. — Калифорнийският адвокатски съвет не гледа с добро око, когато документи на клиенти се съхраняват на необезопасени места. Искате ли да пропуснем всичко това и да отидем до склада? Знам какво търсите и ако го имам, то е там.

— Къде е складът ви?

— От другата страна на хълма. Студио Сити.

— Да проверим гаража и да вървим.

— Както кажете.