Златната кула

Не бях помислил за това — призна си Аарън. — Но ако някога решиш да погледнеш в спомените, знай, че и аз съм в главата ти. Ще направя всичко, за да може и ти да останеш.

— Нека помисля върху това.

Кал се почувства като страхливец.

Беше рано, но знаеше, че няма да може да заспи отново. Вместо това стана, взе кърпата и новите си дрехи и отиде в банята, а Пакостник го последва. Изкъпа се бързо, докато Пакостник пукаше сапунени мехурчета с език, кихаше и после им ръмжеше.

След банята Кал се върна в стаята си и с изненада видя как Джаспър прави гимнастика гол до кръста в общата стая.

— Какво правиш?

— Загрявам за предстоящия ден — отвърна Джаспър, все едно Кал бе странният от двамата. — Настройвам се да правя магии.

— Аха! Ясно.

Докато разходи Пакостник и се върне, и двете момичета бяха станали — Гуенда с лилава копринена кърпа над плитките си, Тамара, прозяваща се, докато носеше пастата си за зъби към банята. Реалността беше, че Джаспър и Гуенда наистина бяха новите съквартиранти на Кал и част от неговата група чираци, а той не бе сигурен как се чувства заради всичко това. От друга страна, поне не го бяха заварили да целува Тамара.

Кал тъкмо бе оставил малко кучешка храна за Пакостник, когато вратата се отвори и влезе Майстор Руфъс.

— Днес, чираци, ще продължим да се обучаваме за металите както от научна, така и от магическа гледна точка. Кал, ще се присъединиш към нас след среща с маг от Асамблеята.

— Това не звучи добре — каза Кал.

— Срещата е неформална, а господин Раджави ме увери, че няма да отнеме много време от часовете ти.

Майстор Руфъс май не беше особено загрижен, което бе успокояващо. А и Кал познаваше господин Раджави. Може би срещата нямаше да се развие зле.

— Татко е дошъл? — попита Тамара.

— Каза ми да ти пратя поздрави — рече Майстор Руфъс. — Съжалява, че не може да те види, но има правила за срещите на чираците с гости.

Освен ако чиракът не бе Макар, който освен това можеше и да е Черен лорд. Тогава човек имаше много гости.

— Кал, господин Раджави ще те чака в кабинета ми. Ще придружа останалите до трапезарията.

И с тези думи те излязоха, като оставиха Кал да яде зърнена закуска и после да отиде до кабинета на Майстор Руфъс сам.

Кал пое по пътеката, минаваща покрай една от многото подземни реки в Магистериума. Тя светеше в зловещ син цвят от светлината на мъховете. Той се оглеждаше за Уорън и дори извика името на малкия гущер няколко пъти, а гласът му отекваше в пещерите. Беше сигурен, че ще види Уорън по време на късия път с лодката, но като слезе на далечния бряг, реши, че Уорън го отбягва.

Когато стигна до вратата на Руфъс, Кал почука и чу зад нея гласа на господин Раджави:

— Влез!

Кабинетът изглеждаше както обикновено. Същите документи, натрупани до стените, изпълнени с това, което Кал вече разпознаваше като алхимически уравнения. Големия диван го нямаше, заместен с още книжни лавици, а старата работилница бе сменена с нова, от лъскав чист материал — кварц, предположи Кал.

Бащата на Тамара седеше зад бюрото на Руфъс.

О, боже! — помисли си Кал. — Бащата на Тамара!

А той току-що бе целунал дъщеря му. Да не би господин Раджави да бе дошъл за това?

Не бъди толкова глупав — каза Аарън. — Да не мислиш, че е телепат?

Кимия била наказана, че е излизала с Черния лорд Алекс. Така му беше казала Тамара. Беше добре известно, че господин Раджави не одобрява децата му да излизат с Черни лордове.

Кал седна на стола срещу бюрото с ококорени очи. Господин Раджави го загледа, без да се усмихва. Носеше скъпо изглеждащ черен костюм и дебел златен часовник на китката си. Брадата му бе идеално подкъсена.

Трябва да кажа нещо за Тамара — помисли си Кал.

Изобщо не трябва — разтревожено се обади Аарън.

Трябва да го успокоя — възрази Кал.

За кое? Ти целуна Тамара. Просто си дръж устата затворена, Кал.

— Намеренията ми са благородни! — внезапно каза Кал. Искаше да добави още нещо, но Аарън забръмча в главата му като гигантска пчела.

— Това е прекрасно, синко — примигна господин Раджави. — Добре е да чуя, че макар да носиш душата на Константин Мадън, искаш да живееш почтено.

Едва се измъкна — промърмори Аарън.

Поне бе спрял жуженето на пчелата. Кал се размърда неспокойно в стола.

— Ще карам по същество — каза бащата на Тамара. — Майка ти, Анастасия Таркуин, пита за теб.

— Тя не ми е майка — вълна от гняв заля Кал и изпари предишното му смущение. — Тя е майка на Константин Мадън, а аз не съм той.

— Харесвам увереността ти — усмихна се тънко господин Раджави — и знам, че дъщерите ми имат високо мнение за теб. Но пък аз вече се тревожа, когато дъщерите ми харесат някого.

Може би трябва да му кажеш, че си целунал Тамара — каза Аарън. — Голям гадняр е.