Златната кула

Винаги е бил такъв — отвърна Кал. — Не си го видял, понеже не се държеше така с теб.

Кал веднага съжали, че си е помислил това, но не искаше да проточва тишината, докато се мъчи да обяснява какво е искал да каже на Аарън.

— Ако имате предвид Алекс Страйк, и аз се радвам, че умря — каза рязко Кал, — но не искам да виждам Анастасия.

— Тя е в Паноптикона — каза господин Раджави, — процесът срещу нея беше този следобед. Осъдиха я на смърт.

Това разтърси Кал. Опитваше се да не го покаже, но ръцете му стискаха облегалките на стола. Може би трябваше да се съгласи да я види, но когато опита да си се представи в Паноптикона, от другата страна на вълшебното стъкло, се почувства ужасно. Освен това нямаше какво да каже на Анастасия. Не можеше да й помогне. И не искаше да се прави, че е нормално да го нарича Константин.

Помисли си за спомените, които Аарън бе намерил заключени в главата му. Може би, ако ги погледнеше, щеше да изпита някои от чувствата, които тя се надяваше да намери в него. Това обаче само го изпълни с още повече решителност да не ги отключва.

— Трябва ли да отида? — попита Кал.

— Разбира се, че не — отвърна господин Раджави.

Изглеждаше облекчен от това, че Кал отказва. Може би и той не искаше момчето да ходи в Паноптикона.

— Ако промениш мнението си, обади се на Майстор Руфъс.

Кал се изправи, решил, че срещата е приключила, но господин Раджави остана на мястото си. След един неловък миг Кал отново седна.

— И нещо друго ли има?

— Предложение. Скоро завършваш Магистериума. Когато завършиш Златната година, ще бъдеш истински маг, при това изключително могъщ, Макар. Искам да отидеш в Колегиума. Ще направя така, че да те приемат в най-добрите специалности. Ще ти проправя пътя да станеш много важен маг, може би дори член на Асамблеята. Искаме обаче да спреш да използваш магия на Хаоса без изричното разрешение на Асамблеята. Искаме да бъдеш нашият

Макар.

Кал бе смаян. Не беше като да използва магията на Хаоса през цялото време и за удоволствие. Но това бе същият господин Раджави, който беше карал Аарън да прави фокуси с магията на Хаоса на едно от тържествата си. Как можеше това да е правилно, а неговото — не?

Може би Асамблеята ще разреши и на теб да правиш фокуси с магията на Хаоса на тържества — каза с изненадващ цинизъм Аарън.

— Но как бихте разбрали? — попита Кал.

Господин Раджави повдигна вежди. Кал предполагаше, че това не звучи като въпрос от човек, който смята да живее почтено.

— Е — каза господин Раджави, — ще ти изберем нов маг за противотежест.

Нов маг за противотежест? Кал бе изненадан от това колко го отвращава тази мисъл. Аарън бе най-добрият му приятел. Затова се бе съгласил да стане противотежест на Аарън и после той да бъде неговата.

Аз все още съм ти най-добрият приятел

 — каза Аарън. — Ако започнеш да мислиш за мен като за умрял, наистина ще се уплаша.

— Ами ако не се съглася? — попита Кал на глас.

— Дано се съгласиш — отвърна магът едновременно с обещание и закана.

— Трябва да помисля върху това — колебливо рече Кал.

Господин Раджави се изправи и му протегна ръка, той я стисна. Отново осъзна колко е пораснал. Вече гледаше надолу към главата на господин Раджави.

— Помисли си добре — каза господин Раджави. — Очаква те бляскаво бъдеще.

Кал сковано се прибра през тунелите, мислейки върху предложенията за Анастасия и Асамблеята. Мислеше и за Алистър и обещанието му след края на годината да пътуват и да си отворят малък бизнес на ново място и с нова самоличност.

Присъедини се към работата на останалите от групата. Тамара оформяше метала си в блестящ кръг, течен и запленяващ. Джаспър ръчкаше късчета злато, докато Гуенда опитваше да оформи каша бронз в гривна. Майстор Руфъс стоеше на една скала.

Изглеждаше отчаян.

Ако Кал заминеше с Алистър, никога повече нямаше да ги види, но ако приемеше предложението на Асамблеята, щеше да ги вижда когато си поиска. Можеха да отидат заедно до Колегиума. Нямаше да прави повече магия на Хаоса, но той и не я обичаше особено. Може би господин Раджави дори нямаше да накаже Тамара, ако станеха гаджета.

Забравяш само едно нещо — каза Аарън.

И какво е то? — попита Кал.

Мен.

Глава седма

На обяд в трапезарията Гуенда и Тамара си говореха оживено. Джаспър изглеждаше потънал в скръб и често гледаше близката маса, където седеше Селия, обкръжена от приятелите си от Златната и Сребърната година. Кал разпозна някои от тях — мълчаливо момче с кестенява коса на име Чарли и момиче с къса подстрижка, чието име май беше Джеси. Другите обаче му бяха напълно непознати. Осъзна, че вероятно е така, защото бе прекарал много време извън Магистериума — и дори когато беше тук, общуваше главно с верните си приятели Аарън и Тамара и почти не забелязваше останалите.