Златната кула

Но после мракът обгърна Кал и той усети как пропада.

Глава осма

Кал се събуди внезапно. За миг помисли, че е изгубен в Хаоса, докато не чу познатото жужене на гласове и характерния минерален мирис на пещерите в Магистериума. Той се изправи и стресна Майстор Амарант. Беше в лечебницата. Отпусна се и се облегна на възглавницата.

Магът се наведе над него. Медната й коса бе дръпната назад, а змията й се бе увила около главата като огромна превръзка. Днес бе ярко жълто-зелена, а докато Кал я гледаше, първо стана синя, после лилава. След миг по люспите й се появиха червени ивици.

Едва не умря — каза Аарън в главата му.

Помнеше нещо такова. Нещо за дупката, изтръгната в Хаоса, и как опита да я затвори, докато докосваше собствената си душа.

Опитах да те задържа, но чувствах, че ми се изплъзваш — продължи Аарън. Беше паникьосан и уплашен. Кал мислено предположи, че това е логично, тъй като ако умреше, Аарън също щеше да си отиде.

Изобщо не става дума за това! — започна Аарън, но Майстор Амарант го прекъсна.

— Въпреки препоръките ми приятелката ти още е тук — каза тя.

За един ужасен миг Кал си помисли, че тя говори на Аарън, но после се завъртя и видя Тамара да седи на болничното легло до него. Тя свали учебника по анатомия, в който се бе зачела, и се приближи до леглото му.

— Извинявай — каза той, макар да не бе сигурен дали го казва на нея, или на Аарън, — предполагам, че не ме бива в това да побеждавам враговете си.

— Не говори глупости — каза му с любов Тамара. — Няма за какво да се извиняваш.

Изобщо не ме разбираш — каза Аарън. — Нямаше да умра. Ако изхабиш душата си, щях да остана сам тук.

На Кал му хрумна, че и това е вариант Аарън да си намери тяло.

Не е смешно — отвърна Аарън.

Тамара седна на стола до леглото му. Усмихваше се и Кал изпита невероятно облекчение да я види. Нещата не изглеждаха добре, преди да изгуби съзнание.

— Наред ли е всичко? — попита той.

— Като цяло — отговори Тамара. — Ти разкъса торнадото на Хаоса, завихрено от Алекс, а след това припадна и не забелязах какво точно става.

Тя се изчерви.

— Но на практика Алекс избяга в суматохата. — Тя прехапа устни. — Изгубихме Майстор Рокмапъл.

— Съжалявам — каза отново Кал.

Знаеше, че е закъснял с реакцията си.

— Казах ти, вината не е твоя — каза Тамара, като се върна към обичайния си назидателен тон, а после добави: — Не знам обаче какво ще правим с Алекс. След като ти припадна, успях да говоря с татко. Той каза, че Алекс е прав. Никога досега не е имало Погълнат от Хаоса. Макарите вече са толкова малко. Същото важи и за маговете, които стават Погълнати. Досега Макар не се е справял. Не знаем как може да го спрем. Дори не знаем много за Погълнатите. В света на маговете не е прието да се признава, че това се случва.

Кал си помисли за Раван, сестрата на Тамара, както и за Майстор Маркус, учителя на техния учител Майстор Руфъс. И двамата бяха станали Погълнати и наистина бяха зловещи. Не бяха нито съвсем хора, нито съвсем елементали. Кал никога не знаеше на чия страна са и никой не бе сигурен каква част от предишната им личност е оцеляла.

А Алекс се беше запазил чудесно. Беше същият отвратителен гадняр, какъвто бе и преди да стане Погълнат от Хаоса. Просто много по-силен.

— Лоша работа — каза Кал. — Нямам идея как да го спра.

— И аз — въздъхна Тамара.

Не можеш да й признаваш такова нещо — каза Аарън. — Кажи нещо окуражаващо.

— Но съм сигурен, че ще измислим нещо — някак немощно рече Кал.

Тамара се намръщи.

Кажи й, че ако работим заедно, ще намерим начин да победим Алекс, както сме правили винаги.

Кал повтори думите. Опита се да ги каже по начина, по който Аарън би ги казал.

— Не — вдигна ръка Тамара, — съвсем не. Защо изобщо говориш по такъв начин? Онзи Кал, когото познавам, никога не би го казал. Той би предложил да си оберем крушите и да избягаме нейде надалеч, където да живеем под прикритие. После с голямо нежелание би извършил някакъв подвиг.

Тя го загледа подозрително.

— Тук става нещо.

Кал направи гримаса и се сети за баща си, който неотдавна наистина бе предложил да избягат на далечно място. Тамара го познаваше твърде добре. Не можеше да отлага повече.

— Ох! — изпъшка той. — Аарън е в главата ми.

— Кал, не се шегувай! Не е сега моментът за това.

— Не се шегувам и не лъжа — прошепна рязко Кал. — Когато Аарън умря на бойното поле, душата му премина в мен. И не като онзи полу-Аарън, когото съживих, ами истинският Аарън. Душата на Аарън е жива и е в главата ми.

Тамара го зяпна. Очевидно се питаше дали той няма нужда от по-тежки лекарства.

Кажи й, че можеш да го докажеш.

— Дай ми шанс и ще го докажа — каза Кал.

След дълго колебание тя кимна.

Нека аз да говоря — каза Аарън. — Само за минута.