Златната кула

— Познавам един гущер — каза Кал. Чу как Аарън пъшка в главата му, но въпреки това продължи. — Той ме предупреди за нещо друго… нещо, изпратено в Хаоса. Предполагам, че Алекс е изкарал елементали на Хаоса със себе си. Като дракона.

— А ти можеш ли да станеш Погълнат? — попита Грейвс, без да се впечатлява от думите му.

— Моля? — зяпна Кал.

Грейвс намести очилата си.

— Ако използваш силите си да манипулираш Хаоса без противотежест, можеш сам да станеш Погълнат. Ще бъдеш създание на Хаоса, а не истински човек. Но може би ще успееш да победиш Алекс. Ще бъде голям подвиг.

Кал продължи да го зяпа. Не можеше да повярва на дебелоочието на Грейвс, но после си спомни как Аарън бе знаел, че се отнасят добре с него само защото планират да го помолят да умре за тях. Сега Кал бе единственият Макар. За нещастие на Асамблеята Кал не беше толкова благодарен.

Значи си ме смятал за будала

 — коментира Аарън.

— Не! — отвърна Кал и осъзна, че е отговорил на Грейвс по-грубо, отколкото бе възнамерявал.

— Кал е прав. Няма да направи това. Би било самоубийство — намеси се Майстор Руфъс и предотврати повече прекъсвания. — Кал, Джаспър, Тамара, искам да разберете какво се случва, понеже беше риск да ви кажем, че Алекс ви иска като трофеи. Риск, който не всички тук смятаха, че трябва да поемем.

Той загледа мрачно Грейвс. Онзи отвърна на погледа му.

— След като узнахте исканията на Алекс и знаете каква опасност представлява той лично за вас, бих ви разбрал, ако не искате да имате повече нищо общо. Алекс смята, че никога не бихме ви казали това, че ви иска за свои затворници, понеже би ни било страх, че ще избягате. Аз обаче ви вярвам. Вярвам, че няма да избягате, защото невинни хора ще бъдат засегнати от смърт и опустошения. Не възнамеряваме да ви предаваме на Алекс, но предлагам да започваме тази кула — така той ще реши, че му сътрудничим, а това ще ни спечели малко време. Трябва да използвате това време. Кал, ти си последният Макар. Потърси решението в себе си. Открий вътрешната си сила. Разбери как можеш да победиш Алекс.

Всички се вторачиха в Кал.

Кажи, че ще дадеш всичко от себе си — посъветва го Аарън.

— Ако ще правя това сам — каза Кал строго — и ще трябва да побеждавам Алекс, макар да съм само ученик, тогава и аз ще поискам нещо от вас. Каквото и да направя, каквото и да потрябва на мен и приятелите ми, за да унищожим Погълнатия от Хаоса, не искам да ми се пречкате. Искам да помогнете. Стига сте се отнасяли с мен като с враг. Като с Врага на Смъртта. Ясен ли съм?

Настъпи мълчание. Лицето на Майстор Руфъс бе неразгадаемо. Кал се запита дали не е прекалил.

Грейвс свали очилата си на масата и присви очи към Кал.

— Разбираме, господин Хънт — каза той. — Съвсем ясно се изразихте.

— Хубаво — каза Кал и се изправи. За негово облекчение Тамара и Джаспър също станаха, видимо готови да го последват. — Тогава ще дам най-доброто от себе си.

Глава девета

Кал успя да се прибере в стаите им, преди прилива на храброст да отмине. Гуенда ги чакаше нервно и в погледа й имаше нещо, което изцеди остатъците от силите на Кал. Той се просна на дивана и зарови лице в ръцете си.

— Не мога да направя това — каза той. — Просто не мога.

Тамара седна до него на дивана и се протегна към ръката му. Кал забеляза, че Джаспър вижда жеста й, но не прави нищо. Какво значение имаше в момента дали той или някой друг подозира за взаимоотношенията им?

— Ще ти помогнем — каза Тамара.

Беше щастлив да не чуе от нея, че всичко ще е наред. Бе твърде умна, за да го каже. Знаеше, че в такъв момент обещанията са празни. Затова даваше такива, които може да спази.

— Няма да си сам. — Тя вдигна поглед. — Нали, Джаспър?

— Разбира се — кимна той.

И аз ще бъда до теб — добави Аарън. — Помниш ли когато и аз лежах така на дивана? Тогава метнах обувката си, защото знаех, че да съм Макар означава, че ще трябва да умра за Магистериума.

— И аз ще помогна — обади се и Гуенда, а после замълча. — Чакайте! За какво обещавам помощта си?

Джаспър набързо й разказа за срещата и за съобщението от Алекс.

— Искаш да кажеш, че трябва да откриете начин да победите Погълнатия от Хаоса? — каза невярващо Гуенда. — Всъщност чакай. Че ние трябва да открием начин да победим Погълнат от Хаоса, тъй като аз току-що дадох обещание? Не мога да повярвам! Винаги съм се чудела как умници като Джаспър и Тамара биват въвлечени в тези дивотии. Вече знам.

— Без майтап — каза Джаспър, — как успяваме да се наврем в такива ситуации? Кой би искал да се занимава с това?

— Ако не искате, няма нужда да го правите — рече Кал.

— Не бъди глупав — смъмри го Джаспър, — има нужда, естествено. Не искам, но ме разбираш. Какъв е първият ни ход?

— Смяташ ли, че Алекс има съюзници? — попита Гуенда, като седна до масата. — Освен Анастасия Таркуин, предполагам…