Златната кула

— Той спаси двама ученици — каза Майстор Руфъс — и ще бъде запомнен като герой. Но герой бе и Кал.

Той погледна маг Грейвс.

— Ако не бе нашият Макар, Александър Страйк можеше да убие още повече невинни.

— Заради Александър Страйк заседаваме — отговори Грейвс и надигна един лист от каменната маса с изражение на погнуса. — Тук са неговите искания, които ни изпрати, след като е бил видян в Паноптикона да „спасява“ Анастасия Таркуин от заслужено наказание.

— Пратил е писмо? — прошепна Тамара. — Кой прави това в наши дни?

— Какви искания? — сопна се Майстор Норт.

Останалите магове се разшумяха.

— Няма причина да изпълняваме исканията му! — сякаш излая Майстор Тайсуке. — Той вече не държи заложници! Не бива да му сътрудничим!

— Всички ние сме негови заложници — каза Руфъс. — Никой не знае какво може да стори един Погълнат от Хаоса.

— Може да изгори гората — каза Тамара, — да създава черни дупки на Хаоса, които само Кал може да обезвреди. А и Кал едва не умря, докато го правеше.

Маг Грейвс я изгледа странно.

— Тамара Раджави — каза той, — мислех, че би искала да чуеш списъка му с искания, предвид факта, че си вътре. Или предпочиташ да дуднеш?

Кал хвана ръката на Тамара под масата, преди тя да скочи и да залепи един шамар на Грейвс, който се прокашля, намести си очилата и започна да чете:

Към маговете от Магистериума

Вече знаете, че аз, Александър Страйк, станах едно с Хаоса. Ад съм Хаосът и Хаосът — това съм аз. Бих могъл да стоваря разрушителната сила на Хаоса върху която точка на земята си поискам, при това по всяко врете. Мога да изгоря цели градове. Мога да изпаря световните океани. Мога да унищожа целия свят.

Едничкият ви шанс да оцелеете, е да правите каквото ви наредя. Бих обмислил примирие с Магистериума, ако маговете веднага започнат да ми изграждат кула. Прибавил съм чертеж. Тя трябва да е огромна крепост, направена от мрамор и гранит. Искам да я построите близо до Магистериума, тъй че всеки чирак да я вижда, когато излезе от пещерите. Искам в нея да има голям киносалон и балкон. Трябва да е много по-голяма от всичките крепости на Константин Мадън.

Веднага щом завършите кулата, аз ще се нанеса в нея. После ще ми доставите другите неща, които желая. Искам да ми доведете Калъм Хънт, Тамара Раджави и Джаспър де Уинтър вързани, така че да не могат да правят магии. Всъщност искам и да запушите устите им, особено тази на Кал. Искам да ми доведете и Кимия Раджави, макар че тя би дошла доброволно.

Александър Страйк

— Това е нелепо! — викна Майстор Тайсуке в мига, в който Грейвс завърши четенето. Стана и удари с ръка по масата. — Не може да пише това! Звучи като писмо на разглезено дете! Що за искания? Иска имение и какво още? Наказание за враговете му? Мацка? Да не смята да играе ролята на злодей от приказка?

— Той вярва, че дъщеря ми Кимия е влюбена в него — каза господин Раджави. — Тя е глупава девойка, ала посрамена от това, че я е подвел. Последното нещо, което би искала, е да се върне при него.

Грейвс го погледна скептично, но не коментира.

— Видях Алекс — продължи господин Раджави. — Не прилича на момчето, което помня. Носеше огромна пелерина и изглежда се забавляваше от това, че ни плаши. Неговите искания може да ни звучат детински, но той има силата да си ги получи. За мен това го прави още по-страшен. С голям човек можеш да се разбереш, ала едно дете е капризно.

— Погълнат от Хаоса — каза маг Грейвс след малко. — Нямаме опит с нещо подобно, нали?

Настъпи гробна тишина.

— Явно не — каза той след малко. — Калъм, какво знаеш за това като Макар?

Кал се прокашля и усети как се паникьосва. Това бе от типа ситуации, в които никога не се справяше добре. Винаги казваше нещо неправилно.

Ти всъщност нищо не знаеш — рече му Аарън. — Кажи истината.