Златната кула

Майстор Руфъс долетя от стълбите и влезе в стаята. С него дойдоха и Норт и Милагрос. Загледаха се в сцената пред тях — Анастасия умираше, Погълнатите кръжаха в стаята, огромни парчета падаха от стените.

А Алекс беше в центъра на всичко.

— Алекс! — извика Кал. — Алекс, спри създанията на Хаоса. Покажи им, че си на наша страна.

— Спрете! — извика Алекс с глас, който едновременно беше и не беше негов. — Спрете, същества на Хаоса! Заповядвам ви!

Драконът застина. Аутомотонес изрева. Чуха се крясъци и извън кулата, когато другите създания на Хаоса го чуха.

— Върнете се в Хаоса! — извика Алекс. — Там, откъдето дойдохте!

Още майстори се скупчиха около Норт, Руфъс и Милагрос. Всички гледаха Алекс, който беше застанал с разперени ръце и нареждаше на съществата на Хаоса да се разпръснат.

— Отиват си! — каза смаяна Милагрос. — Вижте!

През разбитата дупка в стената Кал виждаше как съществата на Хаоса се обръщат и отстъпват, предвождани от Аутомотонес. Докато вървяха, изглеждаше, че проблясват и изчезват едно по едно, оставяйки само петънца мрак като малки облачета дим в небето.

Маговете от Магистериума ликуваха. Раван, Лукас, Грета и Алистър бяха изчезнали, вероятно разтревожени, че няма да ги приемат добре сега, когато опасността бе преминала.

— Кал, ела тук!

Кимия трескаво му махаше с ръка. Тамара коленичи до нея и призова земната си магия, за да изцери Анастасия.

Кал не пробва да й попречи. Нищо вече не можеше да помогне на Анастасия. Тя му се усмихна, а по зъбите й изби кръв.

— Кон… — прошепна едва чуто.

Тамара прехапа устни и бузите й пламнаха. Винаги бе мразела, когато Анастасия нарича Калъм е името на Константин Мадън.

— Кон — каза отново Анастасия, — знам какво направи. Знам.

Кал се протегна и я хвана за ръката. Не би искал тя да е ранена. Никога не беше искал някой да пострада.

— Съжалявам — каза й той. — Наистина. Много съжалявам.

— Понякога си много различен от сина ми, изобщо не си приличате — каза тя и после повиши тон. — Магове от Магистериума, имам да направя едно последно признание.

Алекс бе отстъпил назад.

— Аз контролирах Алекс — каза Анастасия и всички магове я слушаха с притаен дъх. — Аз стоях зад всичко случило се. Не Майстор Джоузеф или Константин Мадън, а аз. Всички те бяха мои пионки. Вие бяхте мои пионки.

— Но как? — настоя Майстор Норт. — Как го направи?

— Учих се от най-добрите — каза тя. — От моя син Константин, Врагът на Смъртта. Той държа Джерико в плен години наред, принуди го да бъде негова противотежест и да къса парчета от душата си. Когато Алекс ми стана доведен син, бързо започнах да го контролирам. Първо за дребни неща. После да бъде верен слуга на Майстор Джоузеф. Нямаше избор, освен да се подчини на заповедите му.

Тя се закашля и изпръска с кръв белите си дрехи.

— Правете с него каквото искате. Хич не ми пука. Никога не съм го обичала.

— Защо тогава ни казваш всичко това? — настоя Майстор Руфъс.

— Искам си признанието! — изграчи Анастасия. — Аз го направих Погълнат, аз си поисках кулата. Магистериумът ми отне сина, ала накрая обслужваше всяко мое желание.

Тя погледна към Кал. Той се принуди да й се усмихне и нещо в лицето й се отпусна.

— Повече не можете да ме нараните — прошепна тя и затвори очи.

Главата й увисна безжизнена.

Тамара извика. Гуенда изтича през стаята до Джаспър и той я прегърна с мрачно изражение на лицето.

Алекс следеше всичко с пепеляво лице.

— Какво направих? — попита той.

Това звучеше като логичен въпрос, изкрещян от дъното на душата му. Той се обърна към маговете и Майстор Руфъс.

— Трябва да ме арестувате. Някой трябва да ме арестува.

— Чакайте — викна Кал. — Чухте Анастасия. Тя го е принудила да извърши всички тези неща, да стане Погълнат от Хаоса. Съгласихте се да му простите.

— Съгласихме се да го разпитаме — каза Майстор Норт. — По-скоро Грейвс го направи. А сега Грейвс е мъртъв благодарение на него.

Алекс наведе глава. „Аарън — помисли си Кал, — Аарън, погледни ме.“

Но той не го направи. Кал не знаеше дали да мисли за него като за Алекс, или като за Аарън. Не знаеше дали душата на Аарън е цяла в тялото на Алекс, или се гърчи в агония, смазана от ужас и вина или още милион различни неща. А може би душата му бе разкъсана. Може би вече не бе никой. Нито Алекс, нито Аарън.

И тогава Кал забеляза Пакостник. Вълкът приближи до Алекс и подуши нежно ръката му, както някога бе правил с Аарън. А Алекс — Аарън, трябваше да е Аарън! — се протегна надолу и го помилва по главата.

Кал видя как и Майстор Руфъс гледа към вълка с присвити очи. Но преди да каже нещо, господин и госпожа Раджави се изкачиха по стълбите и се втурнаха през стаята, за да прегърнат Тамара и Кимия.

— Справихте се, милички — каза госпожа Раджави, като целуна и двете. — Вие сте героини. Толкова се гордея с вас!

Кал тайно смяташе, че само Тамара заслужава похвала, ала задържа това впечатление за себе си.

Алистър се появи със завихряне на въздуха и стресна всички.

— Другите си отидоха — каза той. — Изглежда, че най-после всичко е свършило.

— Веднага щом пуснат Алекс — настоя Кал и баща му го погледна много объркан.