Бунтовници

си панталон. Добре че е толкова широк. Забелязвам ши­

Вече сме успели да привлечем вниманието на Аскетите

шенцата с лековит мехлем и болкоуспокояващо на нощно­

в другия край на масата. Те се скупчват около нас.

то шкафче и ги пъхам в джоба си, в случай че успеем да се

- Защо трябва да бягаме? - п и т а Сюзън. - Миротворци­

измъкнем.

те обявиха т о в а място за убежище. Тук са забранени вся­

После пъхам ръка зад скрина да взема хард диска.

какви конфликти.

Ако Ерудитите ни заловят, което е твърде вероятно,

- На Миротворците ще им е трудно да о т с т о я в а т

ще ни претърсят и не бих искала с лека ръка да им пре­

т о в а решение - обажда се Маркъс. - Как можеш да прекра­

доставя обратно симулацията на атаката. Този хард диск

т и ш конфликт, без да участваш в него?

обаче съдържа и пълния запис на нападението. Всички наши

Сюзън поклаща глава в знак на съгласие.

загуби. С м ъ р т т а на родителите ми. Единственото, оста­

- Но ние не можем да тръгнем точно сега - обажда се

нало ми от тях. А т ъ й като Аскетите изобщо не се сни­

Питър. - Нямаме достатъчно време. Ще ни видят.

мат, т о в а е едничкият ми спомен за т о в а как са изглеждали.

- Трие има пистолет - казва Тобиас. - Може да се опита­

След години, когато спомените ми започнат да изблед­

ме да си проправим път.

няват, какво ще ми напомня за техните образи? Ч е р т и т е

Той тръгва към спалните.

на техните лица постепенно ще се променят в съзнанието

- Чакай - спирам го. - Хрумна ми нещо. - Оглеждам гру­

ми. Никога вече няма да ги видя.

пата Аскети. - Хайде да се маскираме. Ерудитите не знаят

„Не оглупявай точно сега. Това не е важно."

със сигурност, че сме тук. Можем да се престорим на Ми-

Стискам хард диска толкова силно, че ръката ме забо­

ротворци.

лява.

- Нека тези от нас, които не са облечени като Миро-

„Тогава защо го чувствам като нещо много важно?"

творци, да о т и д а т в спалните помещения - предлага Мар­

- Не оглупявай - произнасям гласно. Стискам зъби и граб­

къс. - Останалите разпуснете косите си и се о п и т а й т е да

вам лампата от нощното шкафче. Издърпвам щепсела от

се държите

к а т о тях.

контакта, хвърлям абажура на леглото и слагам хард диска

Облечените в сиво Аскети напускат столовата вку-

на пода. Със сълзи на очи стоварвам стойката на лампата

пом и прекосяват двора към спалните помещения за гости.

отгоре му и го огъвам.

Стигнала най-после до с т а я т а си, аз се втурвам вътре,

Удрям с лампата отново, и отново, и отново, докато

заставам на четири крака край леглото и пъхам ръка под

хард дискът не се разлита на парчета по пода. Изритвам

дюшека за пистолета.

останките под скрина, връщам лампата на м я с т о т о й и

излизам 6 коридора, бършейки очи с опакото на ръката си.

брой, всичките сребристи с черни покриви. Двигателите

Няколко минути по-късно малка група облечени 6 сиво

им сякаш ръмжат, докато колелата подскачат по неравна­

мъже и жени - Питър е с т я х - се събира в коридора, разпре­

та земя. Вмъквам се обратно вътре, оставяйки в р а т а т а

деляйки купчина дрехи.

отворена зад себе си, а Тобиас започва да се занимава с резе­

- Трие - обръща се към мен Кейлъб, - ти си още в сиво.

то на контейнера за боклук.

Вкопчвам се в робата на баща ми и се поколебавам.

Колите спират една по една, в р а т и т е се о т в а р я т и въ­

- На т а т к о е - казвам. Ако се преоблека сега, ще трябва

т р е се мяркат най-малко петима мъже и жени, облечени в

да я оставя тук. Хапя устни, та болката да не ми позволи

синьото на Ерудитите.

да рухна. Трябва да се отърва от нея. Това е просто една

Други петнайсетина са в черните дрехи на Безстраш­

роба. Нищо повече.

ните.

- Ще я облека под моята риза - казва Кейлъб. - Така няма

Когато Безстрашните наближават, забелязвам сините

да я видят.

ленти на ръцете им, което може да означава само едно -

Кимвам и грабвам една червена риза от намаляващата

тяхната вярност към Ерудитите. Кастата, поробила

купчина дрехи. Тя е достатъчно широка, за да скрие поду­

умовете им.

т и н а т а от пистолета. Вмъквам се в най-близката стая

Тобиас ме хваща за ръка и ме повежда към спалните по­

да се преоблека, а когато се връщам в коридора, подавам

мещения.

сивата роба на Кейлъб. Една врата се отваря и аз виждам

- Не съм предполагал, че нашата каста може да се окаже

как Тобиас натиква дрехите на Аскетите в контейнера за

толкова глупава - казва. - Нали пистолетът е в теб?

боклук.

- Да - отговарям. - Само че не знам колко точно мога да

- Мислиш ли, че Миротворците биха излъгали, за да ни

стрелям с лявата ръка.

прикрият? - питам го, подавайки се през отворената вра­

- Ще трябва да се поупражняваш - казва т о й . Вечният

т а .

инструктор.

- Категорично - само за да избегнат конфликта - отго­

- Дадено - отговарям и леко потрепервам, когато доба­

варя Тобиас.

вям: - Ако оживеем.

Облечен е с червена риза и джинси с п р о т р и т и колене.

Дланите му леко докосват голите ми ръце.

Тези дрехи му с т о я т съвсем нелепо.

- Просто върви с полюляваща се походка и от време

- Хубава риза - казвам.