Бунтовници

на време потрепервай - казва т о й и ме целува по челото, -

Той сбърчва нос насреща ми.

сякаш те е страх от техните оръжия. - Още една целувка,

- Само тя може да скрие татуировките на врата ми,

този п ъ т между веждите. - Дръж се к а т о някоя попарена

ясно?

теменужка, каквато никога не би могла да бъдеш - целувка

Усмихвам се нервно. Съвсем бях забравила за моите т а ­

по бузата, - и всичко ще бъде наред.

туировки, но ризата ми ги покрива напълно.

- Добре - отговарям. Ръцете ми треперят, когато се

Автомобилите на Ерудитите влизат в двора. П е т на

вкопчвам в яката на ризата му. Придърпвам у с т а т а му

към моята.

толкова странно, че лесно мога да се впиша в т р и различни

Разнася се биене на камбана - веднъж, два пъти, т р и

касти.

пъти. Това е сигнал за събиране в столовата, където Миро­

Докато прекосяваме двора пред столовата, настигаме

т в о р ц и т е се съвещават по не толкова официални поводи

групата Миротворци пред нас и се смесваме с тях. Гледам

к а т о срещата, на която присъствахме и ние. Вливаме се

Тобиас винаги да е в границите на периферното ми зрение,

в тълпата на преобразените като Миротворци Аскети.

защото не искам да го изгубя в тълпата. Миротворците

Дръпвам фибите от косата на СЬзън - прическата й е

не задават въпроси: просто ни о с т а в я т да се разтворим

прекалено скромна за вкуса на Миротворците. Тя леко ми

сред тяхната каста.

се усмихва с благодарност, когато косата й свободно се

Двама изменници от Безстрашните с т о я т до в р а т а т а

разпилява по раменете. За първи п ъ т я виждам така. Тази

на столовата с пистолети в ръце и аз замръзвам на място.

прическа смекчава линията на квадратната й челюст.

При вида им се чувствам напълно безпомощна и обезоръже­

Очаква се да съм no-смела от Аскетите, но те не из­

на, подкарана като стадо в сградата заедно с останалите,

глеждат така притеснени като мен. Разменят си усмивки

обкръжени от Безстрашни и Ерудити. Ако ме разобличат,

и крачат мълчаливо - прекалено мълчаливо. Проправям си

няма да имам път за бягство. Ще ме застрелят на място.

п ъ т през групата им и смушквам една от по-възрастните

Решавам да се отърся от тези мисли. Но къде наистина

жени в ребрата.

бих могла да избягам, за да не ме заловят? Старая се да ди­

- Кажете на децата да играят на гоненица - казвам й.

шам равномерно. Почти ги подминавам - „Не поглеждай,

- На гоненица? - повтаря т я .

не поглеждай!". Няколко крачки още - „Гледай настрани, на­

- Сега се държат прекалено смирено и... като Дървени -

страни!".

казвам, предъвкваики думата, която беше мой прякор при

Сюзън ме хваща под ръка.

Безстрашните. - Децата на Миротворците биха вдигали

- Разказвам ти виц - прошепва т я , - който е много сме­

врява. Просто им кажете това, става ли?

шен.

Жената докосва леко по рамото едно от децата на Ас­

Прикривам у с т а т а си с ръка и се насилвам да се изкико­

к е т и т е и му прошепва нещо. Само след няколко секунди

тя - смехът ми прозвучава високо и неестествено, но ако

малка група деца се в т у р в а т по коридора, крият се между

съдя по нейната усмивка, май се е получило правдоподобно.

краката на Миротворците и крещят:

Държим се за ръце, както правят момичетата на Миро­

- Пипнах т е ! Ти гониш! Не, т о в а беше ръкавът ми!

творците, поглеждаме Безстрашните и пак избухваме в

Кейлъб схваща идеята и сръгва Сюзън в ребрата, а тя

смях. Не мога да повярвам как успявам да го направя, защо­

изпищява и се залива от смях. Опитвам да се успокоя и да

то имам чувството, че цялата съм пълна с олово.

вървя с полюляваща се походка, както ме посъветва Тобиас,

- Благодаря - промърморвам, когато вече сме вътре.

размахвайки свободно ръце, докато завивам зад ъгъла. Уди­

- За нищо - отвръща т я .

вително е как о п и т ъ т да се представиш за член на друга

Тобиас сяда насреща ми на една от дългите маси, а

каста променя всичко - дори походката. Сигурно затова е

Сюзън се настанява до мен. Останалите от Аскетите се

пръскат из помещението. Кейлъб и Питър са през няколко

нещо. Тръгвайте.

места от мен.

Има доста какво да о т к р и я т . Парчетата от строше­

Барабаня с пръсти по коляното си 6 очакване нещо да

ния хард диск. Дрехите, които забравих да изхвърля. Подо­

се случи. Дълго време просто седим и аз се преструвам, че

зрителното отсъствие на дрънкулки и украса в нашите

слушам онова, което разказва отляво момиче от Миро­

стаи. Усещам пулса си в очните ябълки, когато т р и м а т а

творците. От време на време поглеждам към Тобиас и т о й

охранители от Безстрашните, които останаха, започват

отвръща на погледа ми, сякаш си прехвърляме страха един

да крачат между масите.

на друг.

Космите на врата ми настръхват, когато единият ми­

Най-накрая пристига Йохана заедно с една жена от Еру­

нава зад мен, стъпките му са шумни и тежки. Не за първи

д и т и т е . Яркосинята й блуза сякаш свети в к о н т р а с т с

п ъ т ми се случва да благодаря, че съм дребничка и незабеле­

лицето, което е тъмнокафяво. Тя оглежда помещението,

жима. Никога не съм привличала погледите на хората.

продължавайки да говори с Йохана. Затаявам дъх, когато