Бунтовници

Но с Тобиас не е така. Гордостта лъха от стойката на

погледът й се спира на мен - и си отдъхвам, щом отклонява

т я л о т о му, от начина, по който погледът му подчинява

очи без следа от колебание. Не ме позна.

всичко, върху което се спре. Това не е присъщо на Миро­

Поне засега.

творците. Той може да е единствено от Безстрашните.

Някой удря с ръка по масата и се възцарява тишина.

Жената от Безстрашните, която върви натам, вед­

Това е. Сега или ще ни издаде, или няма да го направи.

нага го забелязва. Присвива очи, докато наближава, после

- Нашите приятели от Ерудитите и Безстрашните

спира право при него.

издирват едни хора - започва Йохана. - Няколко члена на

Вече ми се иска яката на ризата му да беше още по-висо­

Аскетите, трима от Безстрашните и един бивш послуш­

ка. Иска ми се да нямаше толкова много татуировки. Иска

ник при Ерудитите. - Тя се усмихва. - В знак на нашето

ми се...

безрезервно сътрудничество аз им казах, че хората, които

- Косата ти е прекалено къса за Миротворец - конста­

т ъ р с я т , наистина бяха тук, но си заминаха. Те искат раз­

тира т я .

решение да претърсят помещенията, което означава, че

... да не си беше остригал косата като Аскет.

трябва да гласуваме. Има ли някой против претърсване­

- Горещо е - отговаря т о й .

т о ?

Обяснението можеше и да мине, ако беше подбрал пра­

Напрежението в гласа й подсказва, че дори да има някой

вилния т о н , но т о й направо й се сопва.

против, трябва да си държи езика зад зъбите. Не знам дали

Тя протяга ръка и с показалеца си дърпа яката на ризата

Миротворците схващат това, но никой от т я х не обелва

му, за да види татуировките.

и дума. Йохана кимва към жената от Ерудитите.

Тобиас вече действа.

- Трима от вас да останат т у к - нарежда тя на охра­

Той сграбчва к и т к а т а на жената и я дръпва напред. Тя

ната от Безстрашни, скупчили се на входа. - Останалите

губи равновесие, удря главата си в ръба на масата и пада.

да претърсят всички сгради и да докладват, ако о т к р и я т

От другата страна на помещението се разнася изстрел,

някой изпишдба и всички се изпокриват под масите или се

- Само една дума - казва, - и ще те застрелям.

свиват край пейките.

Устата на жената от Ерудитите се отваря, но от нея

Всички, освен мен. Седя на м я с т о т о , където бях и преди

не излиза звук.

изстрела, вкопчена в ръба на масата. Знам къде се намирам,

- Всички, които са с нас, трябва да бягат - казва Тобиас

но вече не виждам столовата. Пред очите ми е уличката,

и гласът му изпълва помещението.

по която избягах, след к а т о мама загина. Гледам пистолета

Всички Аскети като един се измъкват изпод масите и

в ръцете си и гладката кожа между веждите на Уил.

покрай пейките и се о т п р а в я т към вратата. Кейлъб ме

В гърлото ми нещо клокочи. Щеше да се превърне във

дръпва от пейката. Аз също тръгвам към вратата.

вик, ако зъбите ми не бяха толкова здраво стиснати. Връх­

После го забелязвам. Някакво помръдване, загатнато

летелият ме спомен избледнява, но аз все още не мога да се

движение. Жената от Ерудитите е вдигнала малък писто­

движа.

лет и го е насочила в мъж с жълта риза пред мен. Инстинк­

Тобиас сграбчва жената от Безстрашните за врата и

т ъ т , а не разумът ме подтиква да действам. Блъскам мъжа

силно я дръпва да се изправи на крака. Вече държи нейния

и куршумът уцелва стената вместо него. Вместо мен.

пистолет в ръка. Използва я като щит, докато стреля

- Свали пистолета - нарежда Тобиас, насочвайки револ­

над дясното й рамо във войника на Безстрашните в другия

вера към жената от Ерудитите. - Прицелил съм се много

край на помещението.

добре и бас ловя, че ти не си.

- Трие! - крещи т о й . - Имам нужда от помощ!

Примигвам няколко пъти, за да избистря погледа си. Пи­

Вдигам нагоре ризата си, колкото да измъкна пистоле­

т ъ р се е втренчил в мен. Току-що спасих живота му. Той не

т а . Пръстите ми опират метала. Толкова е студен, че ми

ми благодари и аз не очаквам това от него.

причинява болка. Това не се връзва, т у к е толкова горещо.

Жената от Ерудитите хвърля пистолета. Двамата

Мъжът от Безстрашните отсреща на свой ред насочва

с Питър заедно тръгваме към вратата. Тобиас ни следва,

револвера си към мен. Черната дупка на дулото приближава

вървейки гърбом, за да държи под прицел жената от Еруди­

и аз чувам сърцето в ушите си, но нищо повече.

т и т е . В последната секунда преди да прекрачи прага, блъс­

Кейлъб се протяга и сграбчва моя пистолет. Държи го

ва в р а т а т а между себе си и нея.

с две ръце и стреля в коленете на Безстрашния, който е

Всички побягваме.

само на крачка от него.

Препускаме задъхано в тълпа по централната пътека

Безстрашният изпищява и пада, притискайки крака си

на овощната градина. Нощният въздух тежи над нас като

с ръце, което дава възможност на Тобиас да го застреля

м е т н а т о одеяло и мирише на дъжд. Зад нас се разнасят из­

право в главата. С м ъ р т т а му е мигновена.

стрели. Хлопва се врата на кола. Втурвам се още по-бързо,

Цялото ми тяло се тресе, не мога да се овладея. Тобиас

отколкото изобщо мога да тичам, сякаш вдишвам адрена­