Духовна връзка

Като ме погледна изглежда и той опитваше да ми каже нещо: че все пак ще се бие за мен, че ще се бие докато не падне, за да не позволи да ме отведат.

Поклатих глава и стиснах ръката му за раздяла. Пръстите му бяха точно както ги помнех, дълги и прекрасни, загрубели от годините тренировки. Пуснах го и се изправих пред мъжа, който беше проговорил в началото. Реших, че той е нещо като водач.

Протегнах ръце и бавно пристъпих напред.

— Ще дойда спокойно. Но, моля ви… не го заключвайте. Той просто помисли… прото помисли, че съм в беда.

Работата беше, че докато белезниците щракваха на китките ми, започвах да вярвам, че наистина съм в беда. Докато пазителите си помагаха един на друг да се изправят, водачът им пое дълбоко въздух и каза нещото, което опитваше още откакто влезе. Преглътнах, като очаквах да чуя името на Виктор.

— Роуз Хатауей, арестуваме ви за държавна измяна.

Не точно това, което очаквах. Като се надявах, че подчинението ми беше спечелило някакви точки, попитах:

— Каква точно държавна измяна?

— Убийството на нейно кралско височество кралица Татяна.

Глава 26

Може би благодарение на нечие извратено чувство за хумор завърших в сега освободената килия на Дмитрий.

Бях се успокоила, след като пазачът бе поставил обвиненията пред мен. Всъщност бях толкова уморена, защото много от нещата, които той каза, бяха невъзможни за разбиране. Даже не можех да стигна до частта със себе си. Не можех да почувствам оскърбление или обида от обвинението, защото още бях закотвена на факта, че Татяна беше мъртва.

Не просто мъртва. Убита.

Убита?

Как беше станало това? Как беше станало тук? Този Дворец беше едно от най-сигурните места на света, а точно Татяна винаги беше пазена от същата група, която се справяше с мен и Дмитрий толкова бързо. Освен ако не беше напуснала Двореца — а аз бях сигурна, че не беше, — никой стригой не може да я беше убил. С постоянните заплахи, които срещахме, убийство сред дампири и морои беше почти нечувано. Да, обаче се случи. Беше неминуемо във всяко общество, но при начина, по който нашето беше преследвано, рядко имахме време да се обърнем един срещу друг (като оставим настрана крещенето по време на съдебните срещи). Това беше и отчасти причината Виктор да бъде осъден така. Пресъпленията му бяха почти толкова лоши, колкото обстоятелствата станаха.

Досега.

Веднъж след като свикнах с невъзможната идея Татяна да е мъртва, успях да си задам истинския въпрос — защо аз? Защо обвиняваха мен? Не бях адвокат, но бях сигурна, че да наречеш някого “лицемерна кучка” не беше силно доказателство в едно дело.

Опитах се да получа повече информация от пазачите пред килията си, но те останаха мълчаливи и с твърди лица. След като пресипнах от крясъци, се хвърлих на леглото и проникнах в ума на Лиса, откъдето бях сигурна, че ще получа повече информация.

Лиса трескаво се опитваше да получи отговори от когото и да било. Кристиан още беше с нея и двамата стояха във фоайето на една от административните сгради, където се вихреше суматоха. Дампири и морои еднакво тичаха навсякъде, някои уплашени от нестабилността на правителството, а други — опитващи се да извлекат полза от него. Лиса и Кристиан стояха сред всичко това като листа, подмятани от бурята.

Въпреки че Лиса вече беше възрастен човек, все още винаги беше под крилото на някой по-възрастен в Двореца — обикновено Присила Вода, а понякога даже Татяна. Нито една от тях не беше на разположение сега по очевидни причини. Въпреки че много аристократи я уважаваха, Лиса нямаше източник, към когото да се обърне. Виждайки тревогата й, Кристиан стисна ръката й.

— Леля Таша ще знае какво става, — каза той. — Тя ще се появи рано или късно. Знаеш, че няма да позволи нищо да се случи на Роуз.

Лиса знаеше, че има малко несигурност в думите му, но не го спомена. Таша може би не искаше нищо да ми се случи, но определено не беше всемогъща.

— Лиса!

Гласът на Ейдриън накара Лиса и Кристиан да се обърнат. Ейдриън тъкмо беше влязъл с майка си и буквално изглеждаше сякаш беше дошъл тук директно от спалнята ми. Носеше вчерашните си дрехи — малко измачкани, а в прическата му липсваше обичайната грижа. За разлика от него, Даниела изглеждаше излъскана и подредена, перфектна картина на бизнесдама, която не е загубила женствеността си.

Най-сетне! Ето двама души, които може би имаха отговори. Лиса се завтече към тях с благодарност.

— Слава Богу, — каза тя. — Никой не искаше да ни каже какво е станало, освен че кралицата е мъртва, а Роуз — затворена. — Лиса погледна Даниела умолително. — Кажете ми, че е станала някаква грешка.

Даниела потупа Лиса по рамото и я погледна толкова успокоително, колкото можеше при тези обстоятелства.

— Опасявам се, че не мога. Татяна беше убита снощи и Роуз е главната заподозряна.

— Но тя никога не би го направила! - извика Лиса.

Кристиан се присъедини към справедливия й гняв.

— Крещенето й през онзи ден в съда не е достатъчно, за да я обвинят в убийство. — ах, Кристиан и аз имахме едно и също обяснение. Беше си направо плашещо. — Нито пък провалянето на Бдението над Мъртвите.