Духовна връзка

— Прав си, не е достатъчно, — съгласи се Даниела. — Но и не я кара да изглежда добре. А и очевидно имат и други доказателства, които доказват вината й.

— Какви доказателства? — попита Лиса.

Даниела отвърна извинително.

— Не знам. Това още е част от разследването. Ще проведат изслушване, на което ще представят уликите и ще я разпитат за местонахождението й и предполагаемите мотиви… Такива работи. — Тя огледа хората, бързащи около нея. — Ако изобщо стигнат до там. Тези неща… Не се е случвало от векове. Съветът получава пълен контрол, докато не изберат нов монарх, но въпреки това ще е хаос. Хората се страхуват. Няма да се изненадам, ако Съветът обяви военно положение.

Кристиан се обърна към Лиса с обнадеждено лице.

— Видя ли Роуз снощи? С теб ли беше?

Лиса се намръщи.

— Не, мисля, че си беше в стаята. Видях я за последно онзи ден.

Даниела не изглеждаше щастлива от този факт.

— Това няма да помогне. Ако е била сама, няма алиби.

— Не беше сама.

Три чифта очи се обърнаха към Ейдриън. Проговаряше за първи път, откакто повика Лиса. Тя още не се беше фокусирала съвсем върху него, т. е. и аз не бях. Само беше забелязала странния му вид, когато пристигна, но сега виждаше малките подробности. Тревогата и страданието бяха оставили своите отпечатъци и го караха да изглежда по-възрастен. Когато погледна аурата му, видя обичайното златно на владеещ Духа, но то и другите му цветове бяха размътени и обагрени с тъмнина. Имаше и мъждукаща светлина — предупреждение, че нестабилността на Духа взима надмощие. Всичко това му беше дошло твърде бързо, за да реагира, макар че подозирам, че беше атакувал цигарите и ликьора в първия свободен момент. Ейдриън така се справяше с нещата.

— Какво искаш да кажеш? — попита Даниела остро.

Ейдриън сви рамене.

— Тя не беше сама. Бях с нея цяла нощ.

Лиса и Кристиан се справиха добре със запазването на невъзмутени изражения, но лицето на Даниела отрази шока на всеки родител при научаването за сексуалния живот на детето му. Ейдриън забеляза реакцията й.

— Запази го за себе си, — предупреди я той. — Моралът ти, мнението ти… Нямат никакво значение сега. — Той направи жест към група паникьосани хора, тичащи наоколо и крещящи, че Виктор Дашков със сигурност идва към Двореца, за да ги убие всичките. Ейдриън разтърси глава и се обърна отново към майка си. — Аз бях с Роуз. Това потвърждава факта, че тя не го е извършила. Ще се справим с майчинското ти неодобрение към любовния ми живот по-късно.

— Не това ме тревожи! Ако имат солидни доказателства и се замесиш в това, също ще се озовеш под подозрение. — хладнокръвието, с което Даниела бе влязла, започваше да се пропуква.

— Тя ми беше леля! - възкликна Ейдриън недоумяващо. — Защо, по дяволите, с Роуз бихме я убили?

— Защото не одобри това да се срещате. И защото Роуз беше разстроена от закона за възрастта. — това беше Кристиан. Лиса го погледна свирепо, но той просто сви рамене. — Какво? Просто изтъквам очевидното. Ако не аз, то някой друг би го направил. А всички сме чували историите — хората си измислят неща, които са крайни дори за Роуз. — силно изказване наистина.

— Кога? — попита Даниела, сграбчвайки ръкава на Ейдриън. — Кога беше с Роуз? Кога отиде при нея?

— Не знам. Не помня, — каза той.

Тя затегна хватката си.

— Ейдриън! Погледни на това сериозно — ще има голяма разлика в начина, по който ще се развият нещата. Ако си стигнал там преди Татяна да бъде убита, няма да ти го припишат. Ако си бил с Роуз след това…

— … значи тя има алиби, — прекъсна я той. — И няма никакъв проблем.

— Надявам се това да е истина, — промърмори Даниела. Очите й вече не бяха фокусирани върху приятелите ми. Колелцата в главата й се въртяха, мислите й препускаха, докато се чудеше как най-добре да предпази сина си. Аз бях истинско нещастие за нея. Той, разбираемо, предизвикваше мигновени алармени действия и мисли. — Въпреки всичко ще трябва да ти наемем адвокат. Ще говоря с Деймън. Трябва да го намеря преди изслушването довечера. Руфъс също трябва да разбере за това. По дяволите. — Ейдриън вдигна вежда, когато чу това. Бях останала с впечатлението, че госпожа Ивашков не ругае много често. — Трябва да открием по кое време си отишъл там.

Ейдриън все още носеше страданието си като плащ и изглеждаше сякаш щеше да падне, ако скоро не получеше никотин или алкохол. Мразех да го гледам така, особено пък заради мен. Без съмнение в него имаше сила, но природата му и страничните ефекти на Духа правеха справянето с всичко това трудно. И въпреки тревогата си успя да си спомни нещо, за да помогне на обезумялата си майка.

— Имаше някого в преддверието на сградата, когато влязох… Портиер или някой подобен, мисля. Но никого на главното бюро. — повечето сгради обикновено държаха или член на персонала наоколо за спешни случаи, или портиер за услуги.

Лицето на Даниела светна.

— Това е. Това е нещото, от което имахме нужда. Деймън ще открие по кое време си отишъл, за да те измъкнем свободен и чист от това.

— И за да може да ме защитава, ако нещата се влошат?

— Разбира се, — отговори тя бързо.

— А Роуз?

— Какво за нея?