Герои

— Ъ? — сбърчи чело Дау.

— Преди четири нощи? В лагера на Ричи, след последното набиране на войска? Това не връща ли паметта ти? Не? Трима се опитаха да ме убият и когато разпитах единия, той взе, че изтърси името на Брод Десетократния. А всеки знае, че Брод Десетократния не би направил нищо без твоето одобрение. Ще отречеш ли?

— Всъщност да. — Дау погледна Десетократния, който поклати глава. — Десетократния също отрича. Е, той може и да лъже, да си има свои причини да го е направил, но аз мога да те уверя в едно — всеки около този огън ще ти каже, че аз нямам нищо общо с това.

— Нима?

Дау се наведе напред.

— Все още дишаш, момче. Мислиш ли, че ако реша да те убия, има човек на този свят, който би могъл да ме спре? — Калдер присви очи и се замисли. Трябваше да признае, че в това имаше логика. Погледна към Ричи, но възрастният войн много старателно гледаше встрани. — Но сега не е важно кой не е умрял преди четири нощи — каза Дау. — Сега е важно кой ще умре утре. — Той замълча и наоколо настана пълна тишина. И надали имаше друга дума като следващата, която така добре да сложи край на нея с ужасяващата си яснота. — Ти. — Изведнъж сякаш всички се усмихнаха. Всички, с изключение на Калдер, Гушата и може би Тръпката, но това сигурно беше заради огромния белег на лицето, който не позволяваше на устата му да се усмихва. — Някой има ли възражения срещу това. — Освен пращенето на огъня — нито звук. Дау се изправи и се провикна, така че да го чуят в целия кръг на Героите. — Някой ще се застъпи ли за Калдер?

Пълна тишина.

Колко глупаво изглеждаше сега целият онзи шепот в тъмното. Всички семена, които си мислеше, че беше посял, бяха паднали на камък. Дау седеше по-здраво на стола на Скарлинг от всякога, а Калдер нямаше ни един приятел. Брат му беше мъртъв. Някак беше успял дори Кърнден Гушата да обърне срещу себе си. Ама че крояч на планове беше той.

— Ще говори ли някой? Не? — Дау седна бавно на стола и се обърна към мъжете около огъня. — Някой тук да не е съгласен?

— Аз, мамка му, не съм очарован — обади се Калдер.

Дау избухна в смях.

— О, стиска ти на теб, момче, каквото щат да казват хората. Имаш кураж, особен, но го имаш. Ще ми липсваш. Някакви предпочитания за това, как да стане? Може да те обесим, да ти отсечем главата или, баща ти беше особено пристрастен към кървавия кръст, но това аз лично не ти го препоръчвам…

Дали защото битката все още беше в главата му, дали защото му беше дошло до гуша от това, да пристъпя тихомълком, или просто защото това беше най-умното решение в момента, Калдер не знаеше.

— Майната ти! — кресна той и се изплю в огъня. — По-добре да умра с меч в ръка! Аз и ти, Дау Черния, в кръга. Предизвикателство.

Отново стана тихо.

— Предизвикателство? — ухили се подигравателно Дау. — За какво? Отправяш предизвикателство, за да решиш спор, момче. А тук спор няма. Ти се обърна срещу своя главатар, като се опита да накараш неговия втори да му забие нож в гърба. Баща ти би ли приел предизвикателство?

— Ти не си баща ми. Не си и прашинка от сянката му! Той направи тази огърлица, която носиш сега. Изкова я бримка по бримка и ги събра в едно, също както целия Север. А ти я открадна от Кървавия девет, като му заби нож в гърба. — Калдер се ухили ехидно с такава сила, сякаш животът му зависеше от тази усмивка. А това си беше точно така. — Ти не си нищо повече от крадец, Дау Черния, страхливец и клетвоотстъпник. А също пълен идиот.

— Такъв съм, значи?

Дау опита на свой ред да се усмихне, но успя само да се намръщи. Калдер може и да бе победен, но точно там беше цялата работа. Да остави един победен да мята лайна по него, вгорчаваше радостта му от победата.

— Не ти ли стиска да се изправиш срещу мен? Мъж срещу мъж?

— Покажи ми го тоя мъж и ще видим?

— Бях достатъчно мъж за дъщерята на Десетократния. — Сега смехът на мъжете край огъня беше за Калдер. — О, забравих. — Той кимна към Тръпката. — Сега караш по-корави мъже да вършат черната ти работа, а, Дау Черния? Какво, да не загуби апетит за нея? Хайде! Бий се с мен! В кръга!

Нямаше причина Дау да приема. Не печелеше нищо от това. Но понякога е по-важно не каква е истината, а как изглежда отстрани. Калдер беше известен като най-големия страхливец и най-калпавия боец в целия Север. А името на Дау се градеше на пълната му противоположност. Това беше предизвикателство към цялата му същност, при това отправено пред всички големи имена в Севера. Не можеше да го откаже. И Дау го знаеше. Свлече се на стола и на лицето му се изписа изражението на мъжа, който след дълъг спор с жена си относно това, чий ред е да рине кочината, беше осъзнал, че е загубил.

— Добре тогава. Искаш да стане по трудния начин, ще си го получиш. Утре, на зазоряване. И без простотии като въртене на щит и избор на оръжие. Аз и ти. По един меч. До смърт. — Дау махна сърдито с ръка. — Сега разкарайте това копеле от очите ми, че ми писна да му гледам нахилената физиономия.