Герои

— Е — Баяз изтри уста в кърпата и вдигна поглед, — така е много по-добре.

— Значително подобрение от вчера.

Къдравият прислужник вдигна с лукава усмивка празната чиния на Баяз и я замени с чиста. Наподобяваше много ехидната надменна усмивка на Калдер, но да я гледа на устните на друг, му доставяше почти същото удоволствие, като да гледа друг да чука жена му. Прислужникът вдигна с театрален жест похлупака на едно голямо блюдо.

— А, месото, месото! — Баяз не изпусна от поглед точните, прецизни движения, с които ножът наряза месото на тънки парчета. — Рибата става, но докато не сервират нещо, което кърви, вечерята все едно не е започнала.

Прислужникът добави зеленчуци в чинията на Баяз с ловкостта и бързината на фокусник, после извърна усмихнатото си лице към Калдер.

Имаше нещо, странно и дразнещо, познато в лицето му. Като дума, която е на върха на езика ти, но така и не можеш да си спомниш. Къде го беше виждал преди? Облечен с фино наметало в тронната зала на баща му? Или нахлупил шлем край огъня на Желязната глава? Или може би застанал до Странник-на-портата, с боя по лицето и с прободено от парчета кост ухо?

— Месо, господине?

— Не — прошепна Калдер.

Всичкото онова месо в ямата, само на няколко крачки от масата, не му излизаше от главата.

— А, трябва да го опиташ! — каза Баяз. — Давай, сложи му малко! И помогни на принца, Йору, дясната му ръка е пострадала.

Прислужникът постави едно парче месо в чинията на Калдер и кървавочервеният сос заблещука на оскъдната светлина. После го накълца с умопомрачителна скорост пред смаяния Калдер, който подскачаше при всяко изскърцване на ножа в порцелана на чинията.

От другата страна на масата Баяз предъвкваше доволно.

— Да ти призная — каза той. — Не ми хареса много тонът на последния ни разговор. Напомняше ми на последните разговори с баща ти. — Баяз замълча, сякаш очакваше отговор, но Калдер нямаше такъв. — Казвам това като много малък комплимент и много сериозно предупреждение. В продължение на дълги години двамата с баща ти имахме… уговорка.

— И колко добре беше това за него.

Веждите на магьосника подскочиха нагоре.

— Ама че е къса паметта на хората в това семейство! Точно така си беше! Колко дарове получи той от мен, всякаква помощ и мъдри съвети също, и, о, колко се издигна с тях! От жалък племенен вожд до крал на Севера! Създаде държава там, където допреди имаше само дърлещи се за дреболии селяни и кочини! — Ножът на Баяз изскърца в чинията и тонът му се изостри. — Но славата го направи арогантен, забрави дълговете си и изпрати надутите си синчета да ми отправят искания. Искания — изсъска Баяз и очите му проблеснаха. — На мен. — Калдер усети неприятно стягане в гърлото си, докато Баяз се облягаше назад на стола. — Бетод обърна гръб на приятелството ми, съюзниците му се отдръпнаха от него и къде отидоха всичките му големи постижения? Накрая умря в кървища и бе заровен в общ гроб. В това има поука. Ако баща ти беше платил дълговете си, сега сигурно още щеше да е крал на Севера. Залагам огромни надежди на теб, че ще се поучиш от грешките му и няма да забравиш какво ми дължиш.

— Не съм взел нищо от теб.

— Не… си… ли? — Устните на Баяз се извиваха все по-презрително, с всяка следваща сричка. — Никога няма да узнаеш, нито би могъл да разбереш колко пъти се намесвах в твоя полза.

— Списъкът е доста дълъг — повдигна многозначително вежда прислужникът.

— Нима мислиш, че нещата просто така се нареждат в твоя полза, защото си голям чаровник? Или голям хитрец? Или невероятен късметлия? — В интерес на истината, Калдер си мислеше, че е именно затова. — С чар и обаяние ли се отърва от убийците на Ричи в лагера му, или с помощта на двамата колоритни типове, които изпратих да те наглеждат? — На този въпрос Калдер нямаше отговор. — С хитрост ли отърва кожата в битката, или благодарение на изричните инструкции, които дадох на Брод Десетократния да те пази по време на сражението?

На този пък — съвсем нямаше.

— Десетократния? — прошепна той.

— Понякога е много трудно да различиш врага от приятеля. Поисках от него да се преструва на верен на Дау. Може да се е оказал прекалено добър в преструвките. Чух, че е мъртъв.

— Стават такива неща — прошепна пресипнало Калдер.

— Не и на теб. — „Засега“ остана недоизказано, но въпреки това прокънтя оглушително в главата на Калдер. — Въпреки че се изправи срещу Дау в кръга, в дуел до смърт! Я кажи, късметът ли наклони везните в твоя полза, след като Защитника на Севера се просна мъртъв в краката ти, или старият ми приятел, Странник-на-портата?

Калдер се почувства като човек, внезапно осъзнал, че е стъпил в плаващи пясъци.

— Той е твой човек?

Баяз не злорадства, не се изхили самодоволно дори. По-скоро имаше отегчен вид.

— Познавам го от времето, когато го наричаха просто Семката. Но големите мъже се нуждаят от големи имена, нали, Калдер Черния?

— Семката — промърмори замислено Калдер.

Все още не можеше да намести такъв гигант в подобно име.

— На твое място не бих му го казал в лицето.

— Аз дори не стигам до лицето му.