Герои

— Малцина стигат дотам. Иска да докара цивилизация в блатата на изток от Крина.

— Желая му късмет.

— Пази го за себе си. Дал съм го на теб все пак.

Мислите на Калдер препускаха.

— Но… Странник-на-портата се би за Дау. Защо не го накара да се бие за Съюза? Щяхте да победите още на втори ден и щяхте да ни спестите…

— Не беше доволен от първото ми предложение. — Баяз се намръщи и разрови зеленчуците в чинията си. — Показа ми какво струва и аз му отправих по-добро предложение.

— Значи, всичко това е било просто пазарене за цена?

Първия магус наклони глава на една страна.

— А ти какво точно си мислеше, че е войната? — Въпросът увисна в тишината между двамата, после бавно потъна, като кораб заедно с всички моряци на борда. — Имам още много длъжници.

— Коул Тръпката.

— Не — каза прислужникът. — Неговата намеса беше щастлива случайност.

— Но без нея… — примига неразбиращо Калдер — Дау щеше да ме разкъса на парчета.

— Доброто планиране не изключва случайностите — каза Баяз, — напротив, допуска ги. Но прави така, че всяка да е щастлива. Не съм чак толкова безразсъден комарджия, че да залагам само на един кон. Но качественият материал е дефицитна стока в Севера, затова не крия, че предпочитанията ми са за теб. Ти не си герой, Калдер. И това ми харесва. Имаш ума на баща си, амбициите му, безскрупулността му, но не и гордостта.

— Винаги съм смятал гордостта за загуба на време и усилия — промърмори Калдер. — Всеки служи някому.

— Не забравяй това и ще благоденстваш. Но забравиш ли го… — Баяз лапна парче месо и задъвка шумно. — Просто те съветвам никога да не забравяш ямата с труповете. И чувството да стоиш на ръба ѝ, в очакване на смъртта. Ужасната безпомощност. Настръхналата кожа по гърба, в очакване на ножа. Съжалението за всичко недовършено. Страхът за онези, които изоставяш по този начин. — Той се усмихна ведро. — Посрещай всеки ден с тази мисъл, застанал на ръба на ямата. Помни, защото късата памет е проклятие за властта. Един ден може пак да застанеш на ръба, но този път да не си такъв късметлия като днес. Трябва просто да ми се опълчиш.

— Прекарах последните десет години в коленичене пред един или друг. — За това не му се наложи да лъже. Дау Черния му пощади живота, после поиска от него подчинение, накрая му отправи заплахи. А виж как свърши това. — Коленича с лекота.

Първия магус премляска, преглътна последното парче морков и хвърли приборите в празната чиния.

— Радвам се да го чуя. Не можеш да си представиш колко такива разговори ми се е налагало да водя с мъже, за които колениченето е проблем. Вече нямам нерви за такива хора. Но към онези, готови да се вслушат в здравия разум, съм склонен да проявявам щедрост. Един ден може да стане така, че да изпратя при теб някой, който да поиска от мое име… услуги. Когато този ден дойде, надявам се да не ме разочароваш.

— Какви услуги?

— Такива, които ще ти гарантират, че никога повече няма да тръгнеш по грешната пътека, с опрян в гърба нож.

Калдер се покашля.

— Подобни услуги ще съм винаги готов да направя.

— Хубаво. В замяна ще получиш от мен злато.

— Това ли е щедростта на Първия магус? Злато?

— А ти какво очакваш, вълшебни гащи? Това да не ти е детска приказка? Златото е всичко. Власт, любов, безопасност. Меч и щит в едно. Няма по-хубав подарък от него. Но като стана дума, имам и друг подарък за теб. — Баяз замълча и го изгледа хитро, като шут, преди да пусне поредната си шега. — Животът на брат ти.

Лицето на Калдер потрепна. Надежда? Или разочарование?

— Скейл е мъртъв — каза той.

— Не е. Загуби дясната си ръка в битката за Стария мост, но е жив. Съюзът ще освободи всички пленници. Израз на добра воля, в чест на историческото мирно споразумение, което ти с такава благодарност прие. Утре по обяд можеш да си прибереш празноглавеца.

— И какво да правя с него?

— Не ми е работа да ти казвам какво да правиш с подаръка си, но да знаеш едно, човек не става крал, без да направи необходимите жертви. Ти искаш да си крал, нали така?

— Да.

Много се беше променило тази вечер, но не и това, в това Калдер бе по-сигурен от всякога.

Първия магус се изправи и взе жезъла си в ръка, а прислужникът му се зае да раздига бързо масата.

— Е, в такъв случай по-големият брат представлява сериозна пречка.

Калдер се вгледа в него, застанал спокойно край масата, загледан в полето, сякаш беше пълно с цветя, а не с трупове.

— Затова ли изяде вечерята си тук, на една плюнка от ямите с труповете… за да ми покажеш колко безмилостен си?

— Трябва ли всичко да е продиктувано от зловещ мотив? Ядох тук, защото огладнях. — Баяз килна глава настрана и изгледа Калдер, като гладна птица червей. — Гробовете не означават нищо за мен.

— Ножове — промърмори Калдер — и заплахи, и подкупи, и войни?

— Какво за тях?

Очите на Баяз просветнаха леко на светлината на лампата.

— Що за шибан магьосник си ти?

— Такъв, на когото ще се подчиняваш.

Прислужникът посегна към чинията пред Калдер, но той сграбчи китката му, преди да я е докоснал.

— Остави я. По-късно може да огладнея.