Герои

Роуз никога не беше виждал краля. Вляво от него един северняк скочи на стената. Моментално бе пронизан от две копия и падна с вик назад. Войникът до Роуз се изправи, изруга нещо и вдигна арбалета, за да се прицели. В същия миг нещо разцепи главата му и той политна настрани, а стрелата му полетя в небето. В отворената пролука на стената изскочи млад северняк. Лицето му беше изкривено от ярост. Същински дявол, и крещеше като такъв. Един войник замахна с копие, но той изби удара с щита си. Замахна от горе със секирата и едновременно с това скочи от стената. Масивното острие се заби с глух удар в рамото на войника и над него пръснаха тъмни струйки кръв. Северняците започнаха да прехвърлят стената. Пролуката вляво беше претъпкана от мъже, ръгащи във всички посоки копия и риещи в калта и тревата с ботуши.

Главата на Роуз щеше да се пръсне от ужасния шум — сблъсък на дърво и метал, дрънчене на оръжия и брони, бойният вик на северняците и изкрещени заповеди, писъците на ранените и собственото му отчаяно скимтене. Беше спрял да стреля. Оглеждаше се стъписано, а арбалетът висеше безпомощно в ръцете му. Младият северняк изби сабята на един от офицерите, посече го странично в ребрата, а с обратния замах на секирата си го посече от другата страна. Попадналата на пътя на острието му ръка на офицера се размята като парцалена кукла. Севернякът подсече офицера и когато той се строполи на земята, го довърши с удар в гърба и на опръсканото му с кръв лице грейна широка усмивка. До него на стената се прехвърли втори северняк — с масивно лице и прошарена брада — и закрещя дрезгаво.

Третият беше висок, с дълги жилести ръце. Той прескочи пъргаво стената, без да я докосва, само ботушите му близнаха връхчетата на израслите между камъните стръкчета трева. Вдигна над главата си най-големия меч, който Роуз беше виждал. Не можеше да си представи дори как беше възможно човек да върти такова огромно оръжие. Матовото острие се впи в ребрата на един арбалетчик, преви го надве и го запрати да се търкаля по склона сред облак от ситни пръски кръв. В този момент скованите от ужас крака и ръце на Роуз сякаш се съживиха и той хукна да бяга. Сблъска се с друг бягащ войник, подхлъзна се и изкълчи глезен. Изправи се отново, хукна, но нещо го удари с такава сила в тила, че той усети как прехапва езика си.

Агрик посече отново южняка, този път между плешките, ей така, да е сигурен, че повече няма да стане. Видя, че Уирън има известни затруднения с един огромен южняк, и веднага се притече на помощ. Замахна към крака на стоящия с гръб към него войник, но оплеска удара и острието на секирата му удари южняка с плоската си страна. Въпреки това успя да го свали на земята, където Скори, който тъкмо бе прехвърлил стената, го довърши с копието си.

Агрик никога не беше виждал толкова южняци накуп. Изглеждаха му еднакви, все едно бяха един и същи човек — с еднакви брони, дрехи и оръжия. А убиването им — като да убиваш един и същи човек, отново и отново. Странно усещане, все едно не убиваше истински хора. А сега те бягаха. Оставяха стената и хукваха нагоре по склона. Той се впусна след тях като прегладнял вълк след стадо овце.

— Не бързай, Агрик, ненормалник такъв! — пъхтеше зад него Веселяка Йон, но Агрик не можеше да спре.

Останалите прииждаха зад гърба му като вълна и той можеше единствено да се остави да бъде понесен от нея, напред, нагоре към билото, където да им го върне тъпкано за смъртта на брат си. Уирън още беше при стената. Мечът описваше широки кръгове и се стоварваше сред група все още останали на крака южняци. Острието ги сечеше с лекота, без значение имаха ли брони, или не. До него Брак ревеше с пълно гърло и млатеше бясно с бойния чук.

— Напред! Напред, мамка му! — крещеше оголил окървавени зъби самият Дау Черния и сочеше към билото със секирата си.

Острието ѝ блестеше яркочервено. Да види самия Дау и да бъде редом с него в първата редица, разпали още повече кръвта на Агрик. Той се изравни с един драпащ на четири крака нагоре по склона южняк, посече го със секирата през лицето и го остави да се премята обратно надолу.

Влетя като обезумял между два от Героите. Главата му се маеше, сякаш беше пиян. Опиянен от всичката тази кръв, но жаден за още. В кръга имаше много трупове. Тези на южняците, посечени в гръб, онези на северняците, надупчени със стрели.